Свързваме абревиатурата “R.B.F.” с отговорен брой концерти. Оттам са спомените ни за срещи с Primal Fear, Brainstorm, Leprous, Watain и много други метъл величия. Въпреки неуредици като съмнителното отопление и излишно усиления звук, Live & Loud записват качествен дебют в организаторската си дейност, а столичният клуб приютява шепата фенове, решили да борят студа на 10-и декември. Както казват – клин клин избива, а и какъв по-добър повод да провериш достоверността на народната мъдрост в компанията на най-топлокръвните музикални представители на гръцката ни съседка?

Местната група Eridan представя материал от дебютния си албум “Пътят към прозрението”. Дали защото рокът в България е като любимия ни алкохол, който трябва да отлежи преди консумация, или заради постоянните финансови трудности, с които почти неминуемо се сблъскват родните музиканти, дискът излиза над десет години след създаването на самата група. Вокалистът Павлин Манев неколкократно показва, че си пада повече по добрата стара бира и не пропуска да ни поздрави с чаша в ръка измежду Ахатоподобния звук на “Откровение”, “Надежда”, “Сън” и др. Приликите с класическите рокаджии се оказват по-лесно простими от примера на иначе талантливия басист Иво Икономов, когото хващаме да дърпа цигара на сцената. Чуваме радиохита “Вечен живот”, а за край на сета си Eridan забиват два кавъра – “Spotlight Kid” на Rainbow и “Гладиатор” на Импулс (предишна банда на г-н Икономов). Столичаните не блясват с особена иновативност, но пък успяват да разкършат над стотината насъбрали се фенове.

За сметка на това, поведението на Firewind на сцена е винаги похвално. Малко след излизането си, на шайката на Gus G. ни убеждава в поне четири неща:

1. Гърците се държат така, сякаш са тук за първи, а не четвърти път;

2. Изобщо не им пука, че стоят пред малобройна публика и свирят не по-малко всеотдайно, отколкото на хедлрайнерския си концерт отпреди няколко години;

3. Каквото и да разправя Gus G., момчетата осъзнават концертния заряд на “The Premonition”;

4. Kelly Sundown Carpenter е страхотен фронтмен.

Визитата на Firewind наистина е първа за бившия вокалист на Adagio и Beyond Twilight, но след себераздаването му на първите песни вече няма съмнение, че лайв програмата на групата e в сигурни ръце. Да, Kelly отстъпва пред мощната бленда на Apollo “God of Thunder” Papathanasio, но компенсира с топло сценично присъствие, добър контакт с феновете и искрено изпълнение на парчета, които дори не са писани за неговия глас. Пауър класиките “Destination Forever”, “I am the Anger” и “The Fire and the Fury” разцепват задимения въздух в клуба с тежест и енергия, присъща единствено на ранните творби на Firewind. Любимите композиции от “The Premonition” заемат основна част от сета – звездни китари и клавиши украсяват ударните “Into the Fire”, “Head Up High”, “Mercenary Man”, “Angels Forgive Me”, баладата “My Loneliness”, кавъра “Maniac”… Чуваме и два техничарски инструментала, след които напълно забравяме вокалната смяна в състава и оставаме безмълвни пред перфектната химия между музикантите. Гръбнак на групата са именно струнникът Gus G. и клавишният магьосник Bob Katsionis, но лъчезарният Petros Christo (бас) и новият барабанист Johan Nunez ги допълват идеално. Kelly се присъединява към колегите си и изпълнява култовата “Tyranny”, а сингълът "Wall of Sound” и “Falling to Pieces” закриват шоуто.

Овациите, крясъците, снимките за спомен и усмивките, които не слизат от лицата както на феновете, така и на групата, говорят сами за себе си и правят финалната ни оценка напълно излишна.