Кой не е чувал за играта League of Legends в днешно време? Тя е безпрецедентен хит в очите на масовата публика и на критиците. Днес екипът зад LoL – Riot Games, са набрали достатъчно опит, фен-база и финансови възможности, за да си позволят да разкрият пред почитателите си повече от любопитния и пъстър свят на Лигата. С цялостното разпространяване на идеята за виртуални изпълнители напоследък, изборът на Riot да ни покажат повече от музикалната култура на създадения от тях свят изобщо не е изненадващ, а това се случва именно чрез дебюта на Pentakill – “Smite and Ignite”.
Pentakill е измислена група, сформирана от петима от многобройните Легенди, които Лигата предлага, а именно: Картус – жътварят-вокалист, Мордекайзер – металният гигант, в ролята на китарист, Йорик, гърбушкото, на бас, безмълвната Сона на клавири и, не на последно място, варваринът Олаф на барабани. Любопитно за този безплатен албум е, че около него витае известна доза мистика – не се знае кой стои зад тези персонажи, с изключение на всепризнатия Jørn Lande (Masterplan, Ark, Avanastia и много други) в ролята на вокалиста Картус. Вероятно още детайли ще изплуват с времето, а междувременно - налице има една много интересна творба, която е далеч от просто “фен-сървис”.
Откриващата песен “Lightbringer” беше и първата, показана в YouTube, а отзивите с право бяха положителни, защото тя е най-иконичната в целия албум. След едни застрашително-не-метъл първи 10 секунди, започват да се леят рифове, които дават ясна представа за цялостното качество на музиката и стила й, а именно – класически хеви метъл. След това силно и показателно начало ви очаква “Deathfire Grasp”, кръстена на често употребяван в играта предмет - много бърза и завладяваща песен, при все скромния си, простоват текст. “Ohmwrecker” несъмнено е най-голямата изненада тук; макар и само инструментал, той трябва да върви с предупреждение – потенциал за големи дози вратотрошене: техничен, мощен и добре сглобен. “Last Whisper” е третият вокален трак и въпреки силното му китарно интро, увлекателността се губи скоро. В това парче, отново кръстено на предмет от играта, се забелязва силно разминаване между ритмиката на инструментала и тази на вокала, което сваля цялостния хъс, набран до момента. “The Hex Core” е първият пълнеж, който срещаме в записа, в чиято атмосфера този слаб и ритмичен инструментал дори не се вписва. Следва “The Prophecy” - кратък речитатив, който добре настройва слушателя за идния “Thornmail” – последната песен в диска, която за щастие не е пълнеж, а доста силна композиция, която просто бледнее пред по-силните начални такива. Заключителният “Orb of Winter” е много епичен и дори на моменти красив инструментал, който, макар на моменти да намирисва много на отхвърлена музикална тема за самата игра, поставя силен край на албума.
“Smite and Ignite”, един реален труд от фикционална група, показва добър потенциал за Pentakill. Дори може да се твърди, че малкото пълнеж допринася за чувството за реалност – също като в дебют на изгряваща банда. За общо щастие – на феновете на играта и на меломаните – в този албум има какво да се чуе и на какво да се покуфее, а особено предвид цената му, нямате причина да не го прослушате. Легендите показват достатъчно потенциал, че да има надежда за продължение, за да се разгърне този потенциал в следващата, със сигурност вече дори очаквана, творба на Pentakill.
