
Независимо че в последно време някои ги асоциират с хазарт, дрога, проституция и произходните им, дребни удоволствия в живота, през вековете индианците са съхранили статута си на хора на честта. Не можеш да обидиш червенокож, преди внимателно да си обмислил какво е цялостното ти желание за живот и дали в крайна сметка си струва да го пропиляваш (където “го” е респективно животът ти). Така че докато Винету отдавна не е между живите, а “Апокалипто” си остава един от традиционните ти избори във видеотека, съставена от заглавия като “Матрицата” и “Генезис”, първото гостуване на Testament в София и общо второ на наши територии – след появата им на “Kaliakra Rock Fest” преди... незапомнени времена – е готово да повдигне няколко много сериозни въпроса. Измежду които, ясно открояващ се, изпъква един основен – до каква степен са съхранени и индианските традиции в законно-правната организация. И по-конкретно – наказанието. Защото в тази августовска вечер един човек заслужава да бъде обезглавен. Ритуално.
Първоначално нещата тръгват добре. Downslot предлагат музика за масите. Техният груув метъл – защото това е една що-годе акуратна дефиниция на стила им – макар и изпипан почти до съвършенство, особено за “нашите стандарти”, е тотален копи-пейст от онова, което днес приемаме за златен стандарт... за 90-те. Спокойно можеш да се обзаложиш, че тези (наши) момчета си знаят работата; Prong са виртуози, винил на “Vulgar Display of Power” замества иконата на Дева Мария над главата ти, а Machine Head са шибани богове. Откъдето и да го погледнеш. Това обаче е малко тъжно, защото измежду бруталната им техника и (понякога) модерния прочит на всичко, зовящо себе си “метъл”, Downslot неминуемо започват да губят своята собствена идентичност. Тук-таме чуваме някой и друг туземски мотив а ла Soulfly, после идват изчанчени акорди в духа на късните, по-жизнерадостни Mastodon, а накрая те удря кънтящ риф в стилистиката на “Death is This Communion” (повратния за High On Fire албум от 2007-ма). И това е добре. Downslot обаче не са лидери, те са последователи.
Както и да го извъртаме обаче, когато Testament излизат на сцената и заковават първите удари на “Rise Up”, бияча от “Dark Roots of Earth” (2012) – албум, който моя милост и (почти) абсолютно целия екип на списание “Metal Hammer Bulgaria”, съответно и 50% от този на “Metal World”, обяви за съвременен шедьовър в траш метъла – нещата бързо започват да добиват катастрофален вид. Говорихме си за престъпление и накзание. Е, човекът зад пулта... Този абсолютен нечовек... Той буквално съсипва всичко. 10, 20, 30, 40... 50... 51 минути... Не може да бъде по-зле. Тези хора тук... Тези 1000 фена, които са очаквали Testament – група, напълно способна да се намърда в Голямата четворка на траша – толкова дълги години, точно тук, едва ли са подготвени за днешния ужас. Защото звукът е кошмарен. Боли, дявол да го вземе. Съществуват само Gene Hoglan и едно гигантско цунами от шум и хаос, неспособно да ти причини нищо друго, освен дискомфорт. Не бих цитирал любимата си порно-грайнд банда (само за регистъра, говорим си за Gut), защото това моментално би ми коствало работата, но за сметка на това Phil Anselmo ми подава ръка с фраза, която доста добре описва настоящата ситуация: “Walk Through Exits Only”. Някой – в никакъв случай не и аз – го спомена преди малко. Боли.
От музикална гледна точка Testament мачкат. От друга страна те са ужасяващо статични. И, да, възрастта няма да бъде взета предвид - не и от човек, който само два месеца по-рано е гледал Aerosmith. Това обаче няма нищо общо с нивото им на свирене. А то е много високо. Песни като “Native Blood”, “True American Hate” и “The Formation of Damnation” от по-новото им творчество стоят като равни до култовите класики “Over the Wall”, “Into the Pit” и “Practice What You Preach” . Няма смисъл да казваме какво означава това. А присъствието на Chuck Billy, Akex Skolnick и Eric Peterson е достатъчно силно, за да оправдаем липсата им на движение по сцената (където Skolnick прави изключение).
Но човекът зад пулта... Освен слуха, нервите и цялостното удовлетворение от днешното събитие, той ти дължи и някой и друг лев, гаранция. Така че... Как ще процедираш? Вече споделих коя е любимата ми порно-грайнд банда. Ако не индианците, питай поне нея.
Виж снимки от концерта тук.