Това, което не беше дадено на съвременната мелодет сцена от шведските й създатели, беше старателно попълнено за няколко години от млади и изобретателни финландци. Като отговор на Гьотеборгската динамичност и раздвиженост, мелодичните детаджии от страната на хилядите езера стовариха поредица от меланхолични и печални нововъведения в жанра. Noumena е поредната находчива финландска формация, която черпи вдъхновение от мрачните и безрадостни дебри на типичната за страната си душевна нагласа в музиката. Техният трети студиен опит - “Anatomy of Life”, се придържа стриктно към вече добре обособената стилова нагласа, която се наложи още от дебютния “Pride/Fall” и доразви в последвалия го “Absence”. Без да предлагат кой знае какви нововъведения или развития в музиката си, Noumena творят качествен и изпипан мелодет с присъщата за всички финландци прецизност и усет за мелодия. Изтънчените инструментални заигравки и сложните технични сола са до голяма степен чужди на младата банда, която залага предимно на пълноценното развиване на съответните теми и мотиви. Много малко останаха представителите на този стил, които упорито отказват да използват клавири в своя инструментариум, но това по никакъв начин не пречи на бандата да разгърне докрай своите идеи за хармония, вплитайки немалко китарни разходки и полуакустични интерлюдии в музиката си. В този смисъл, групата се е отдалечила на доста голямо разстояние от типичните характеристики на мелодета, приемайки все повече и повече дарк пауър и готик окраски. Едно от малкото неща, които все още свързват Noumena с корените на стила, е дълбокият и гърлен, почти тех-дет глас на Antti Haapanen, който от време на време си позволява да разнообрази приятно с чисти включвания, подпомогнат на моменти и от женски вокали.

Албумът стартира с прекрасното “Misanthropolis”, което забива като истинска резачка, издържана в най-добрите традиции на мелодета. Проличават и основните подпори, на които се крепи музикалния градеж на групата – силно изпъкваща ритъм секция, запомняща се красива мелодия и плътна стена от злобен грухтеж. “Burden of Solacement” ни подхваща в малко по-умереното темпо, което с малки изключения ще се задържи из целия албум. Неизбежни са асоциациите с ранните Amorphis точно заради тази по-бавна стъпка, която не се стреми да привлича вниманието с насечени ритми и нахъсани рифове. “Retrospection” отговаря доста точно на името си, защото е успяла сякаш най-пълно да съхрани в себе си малко от по-динамичното настроение от предния албум. Неизбежно се натъкваме на добре познатата ни интерлюдия от бас и акустична китара, запазена марка на Insomnium. И наистина, ако има група, от която Noumena са черпили с пълни шепи вдъхновение, то Insomnium ще са сред главните заподозрени и това откритие се набива повече от натрапчиво на очи. Малкото, но съществени разлики между двете банди са най-вече в комплексността на композициите. Noumena се придържат към един по-базов и опростен тип музициране, който не се отклонява прекалено от поетата права линия, а и по този начин избягва опасното многословие. Съвсем точно това проличава и в напълно изчистената “The Burning”, която се крепи на повтаряща се агресивна рифовка и разнообразяващ китарен мотив. Това в никакъв случай не означава, че музиката на Noumena е репетитивна и досадна. Точно обратното, колкото и семпъл и неангажиращ да изглежда стилът на бандата, в него се срещат немалко странични заемки от съседни музикални територии – отчетлив готик в “Monument Of Pain” или приятен пауър в “Triumph And Loss”. Дори и тегнещото меланхолично настроение е прекъснато за кратко от веселата и раздвижена “Marionettes”, която се откроява ярко с малко по-забързана и игрива обстановка, сякаш подканяща към безспирно въртене на глава. И все пак най-сполучливото попадение на групата ни очаква в самия завършек на албума – епичната “Fire and Water”. Точно тук изпъкват търсените във всяко мелодет издание енергичност и плътна жилка от своенравие, които една година след чудесния “Absence” изглеждат леко позабравени.

И все пак “Anatomy of Life” е класен запис, който с лекота ще бъде оценен от повечето почитатели на жанра. Noumena поднасят своя тъжен и печален стил, гарниран приятно с немалко идейност и вдъхновение, а и успешно балансират на несигурната територия, която би могла да наречем “ничията земя” в недпреварата между не един или два стила. Албумът се препоръчва на всички, които имат опит с финландската сцена и са винаги отворени към характерния за тази страна подход към създаването на музика.