И отново настъпи моментът за регулярната бразилска фиеста, завихряща се на пауър метъл сцената с всеки дългосвирещ удар на Angra. Две години след своя последен опус класиците се завръщат за нова доза енергичен пауър, поднасяйки ни своето най-ново творение - “Aurora Consurgens”. Макар и стилово издържан в най-добрите традиции на пауъра, “Temple of Shadows” беше малко или много предсказуем запис и твърде несигурен от гледна точка на творческа идейност. Това, разбира се, беше съвсем обяснимо, предвид че групата се намираше в рехабилитационен период след солидните размествания в състава си и напускането на ключови членове (тук изниква въпросът коя ли група би преживяла без сътресения раздялата с фронтмен като Andre Matos). Какво да очакваме от новия им албум? Много изненади, и все положителни. Като за начало, драстична промяна в звученето и преориентиране към малко по-прогресив територии, сред които бандата видимо се чувства уютно. Angra не се стесняват да експериментират и макар на моменти да прибягват до вече изпробваните скорострелни постройки, налице е стремежът към създаване на многопластова и разнолика музика, може би не толкова героична и епична колкото преди, но със сигурност по-целенасочена и зряла. Това многообразие е постигнато не чрез преодоляването на стилови бариери, а чрез умело заиграване с точно определени елементи в добре премерени граници и реализиране на комплексни идеи. В това е и красотата на албума – комбинацията от сложно музициране и разнородни изразни средства, която сякаш или липсваше, или не беше реализирана докрай в творбите на Angra от последните пет години. Избягвайки прекалената многословност, групата е придала собствен облик на всички песни в албума по съвсем елегантен начин, поставяйки ударение на точно тези места, които ще накарат цялото да изпъкне. Темпото е занижено, което по-никакъв начин не намалява енергийния заряд на “Aurora Consurgens”, а дава основата за по-зрели и уравновесени композиции. В интерес на истината, ако трябва да се определи стилов еквивалент от творчеството на групата, асоциацията с “Rebirth” от 2001-ва сякаш излиза сама на преден план, без това да буди опасения за регрес или забавяне в развитието на Angra. Сравненията с “Images and Words” на Dream Theater са също основателни, тъй като двата албума сякаш споделят общо настроение и изказ, при все немалкото различия. Акцент отново е поставен на техничното доказване под всякаква форма, а бразилските лидери никога не са се оплаквали от липса на инструментална сила. Без да излиза от рамките на допустимото, бандата залага на продължителни солови излияния, които не обсебват напълно вниманието и обогатяват по блестящ начин звученето на групата. Завидно е сработването на колектива, което просто смайва с всяка песен. Абсолютно завършените китарни постройки, доста често прерастващи в надпревара между Kiko Loureiro и Rafael Bittencourt още по време на рифовете, хармонират с прекрасно балансираната ритъм секция и чувствените вокали на Edu Falaschi, за да доведат до съвсем плътно и хомогенно звучене.
Още от нахлуването на “The Course of Nature” прави впечатление първокласната продукция. Angra сякаш никога не са звучали по-добре. “The Voice Commanding You” стартира с мощно пикато-интро, последвано от вихрен китарен дуел а ла Helloween, който доминира из цялата песен чак до великолепното акапелно хорово изпълнение, играещо ролята на кратка свързваща вътрешна секция. Най-яркият пример за прогресарските лутания на групата се открива в лицето на “Ego Painted Grey”, която от бавно и лежерно парче прелива плавно през няколко динамични промени, за да се влее в едно от най-идейните и технични сола, на които сме ставали свидетели през последните няколко години. Щипка ведрост и слънчево настроение се понася от “Breaking Tides” - полуакустична спирка по време на нашето шеметно пътешествие през албума, която стои сякаш не на място с по-леконравното си рокаджийско усещане, но по никакъв начин не представлява отстъпка в качество. Липсата на енергичност е напълно компенсирана още със “Salvation: Suicide” и началото на една типично пауър серия от раздвижени и забързани песни, които съвсем спокойно биха могли да намерят място в който и да било от класическите албуми на групата. Усет към внедряването на естетични вариации личи от “So Near So Far”, редуваща акустични и електрически пасажи и издържана в типично бразилска ритмика и градеж, напомящи приятно на “The Shadow Hunter”. И може би най-пълно обрисуваща новия облик на групата е “Passing By” - типично прогресив парче, което поставено до тоталната резачка “Scream Your Heart Out” представя в пълнота широкия стилов диапазон, в който се е съсредоточила този път групата. Макар и почерпил вдъхновение от едноименната книга на Тома Аквински, албумът е първият, който излиза от дългата концептуална серия, започната още с “Holy Land”. Може би и това е причината песните да звучат отделени смислово една от друга, образуващи по-скоро сбор от първокласни композиции, отколкото едно общо звуково цяло.
И за да обобщя, “Aurora Consurgens” е ключов момент от развитието на Angra и обуславя пълното самоосъзнаване и надрасване на комплекса Matos. С тази си творба групата показва, че може да твори с поглед, вперен в бъдещето, а не в бляскавото си минало. Този е и безспорно най-стойностният от албумите от след-Matos-ската ера, който бележи и оформянето на нов стил, превъзмогващ всякакви творчески или личностни спънки. Angra доказват с всяка изминала минута таланта си като композитори, които не се нуждаят от висока скорост или множество гост участия, за да блеснат. С други думи, “Aurora Consurgens” е последният тласък, необходим на Angra, за да започнат на чисто писането на своята нова музикална история.
