Ревюта
Група: Exodus
Албум: Blood In Blood Out
Автор: Warrior Of Ice
Септември, 2014

Историята е пълна със свидетелства за съмнителната стойност на музикантските реюниъни. Дори когато водещата им мотивация не е да експлоатират носталгичните сантименти на феновете, творческото напасване между два или повече лагера, прекарали години (а често и десетилетия) в автономна еволюция, е нелека задача. Затова и решението на Exodus – не само емблема, но и един от най-смелите състави на американския траш метъл – да се разделят с енергичния фронтмен Rob Dukes в полза на ветерана Steve “Zetro” Souza предизвиква смесени чувства.

Всичко би било наред, ако връщането на Souza не бе равносилно на целенасочено връщане в миналото за самите Exodus. Подобен ход навярно щеше да има своя чар при други обстоятелства, но тук само обуславя тоталния стилов регрес на една група, която недвусмислено показа, че може да е нещо много повече от поредната осемдесетарска траш “легенда”, почиваща върху стари лаври. Ако пък Gary Holt е решил по този начин да доказва нещо пред Slayer, които още му нямат доверие като пълноправен композитор, просто не е избрал адекватни платформа и послание.

На фона на това, което предлагаха забележително комплексните и напредничави “Exhibit”-и, “Blood In Blood Out” стои изненадващо бедно. Албумът е по-първичен и пънкарски, което би отивало на “ученици” като Warbringer или Gama Bomb, но не и на институция с 30-годишна история и толкова значимо наследство. Макар и порядъчно технични, рифовете на Gary Holt и Lee Altus звучат невдъхновено и не след дълго започват да се сливат в репетитивна амалгама с праволинейната ритъм секция. Еднотипни и като цяло неубедителни са вокалите на Zetro, който, при все цялото си старание да звучи злобно, бледнее пред изстъпленията на Dukes. Накратко, получаваме серия от опростени конструкции без следа от разчупеност, липса на каквито и да е композиционни предизвикателства и дори лек дъх на нафталин, който качественият звук за щастие разсейва сравнително успешно.

Тъжната равносметка сочи, че “Blood In Blood Out” не се отличава с почти нищо от всички добре продуцирани и умело изсвирени албуми, каквито младите траш банди вадят в изобилие напоследък. От визионери, развиващи активно жанра, Exodus се свиват до статут на незабележително и общо взето безопасно попълнение в редиците му. Едва ли за някого има значение дали това е опит за реверанс към олдскуул фен-базата или проява на необяснима артистична амнезия, след като резултатът си остава посредствен.

« Обратно
Коментари   Коментирай!