Колкото и да бяхме подготвени за новия щурм от лагера на финландските хеви класици Tarot, реалността надмина всичките ми очаквания. Използвайки пролуката, която временната недееспособност на Nightwish остави в работния график на фронтмена Marco Hietala, Tarot забиват своето последно творение “Crows Fly Black” право в епицентъра на тазгодишните дарк пауър трусове, предизвикани по-рано от новите албуми на Evergrey и Dark At Dawn. Вниманието на Marco от доста време е концентрирано предимно върху работата му с Nightwish, но под старателните грижи на братя Hietala “Crows Fly Black” прераства в много повече от съставен между другото проект. Привидно без да променят звученето си, Tarot са успявали да звучат адекватно и на място през всичките тези 17 години, но всъщност промени има и то в основни аспекти, поддържащи неспирния поток от добре обуздано новаторство. Отказвайки се от вглъбените и унесени прогресив пасажи, които се откриваха в “Suffer our Pleasures”, но не и от прогресив началата в композирането на хеви метъл, групата разстила едно общо мистично настроение над цялата творба. Стараейки се да запази динамична и действена атмосфера през цялото време, Tarot са премахнали изолираните и откъснати от общото детайли. Вместо да разграничава прогресив елементите, групата ги е вплела успешно в едно творческо цяло заедно с водещите хеви метъл мотиви. Резултатът е един стилово постоянен и завършен албум, който с две думи може да се опише като разчупено хеви, излизащо от стереотипите на жанра. Сред редовните похвати за осъвременяване на музиката широко използвани са модните кийбордни звуци, разностранни рифове и ефектите за преобразуване на вокалите. За гласовите способности на Marco се носят съвсем заслужено легенди и повече от учудващо е решението на групата да привлече втори вокалист - Tommi "Tuple" Salmela, който досега е участвал най-вече като бек вокалист за сценичните изяви на Tarot и чак сега е обявен за постоянна част от състава. Това напълно излишно нововъведение повече вреди, отколкото помага на групата, но не защото Tommi се е справил зле с поставените му задачи. Точно обратното, той демонстрира силен и мелодичен глас и участието му по никакъв начин не е дразнещо, но като цяло не може дори бегло да се сравни с могъщото величие на Marco, който съвсем спокойно би могъл да поеме изцяло вокалите в албума. Вместо да донесе разнообразие към звука на Tarot, Tommi просто отваря пролуки в школуваното и обиграно представяне на Marco, но да се надяваме, че решението на групата ще се окаже по-далновидно, отколкото можем да преценим отсега. Като се изключи това, “Crows Fly Black” не се поддава на критика, албумът е просто безупречен. Още фрапиращата обложка ни подготвя за един далеч не консервативен албум с много мрачни и зловещи отенъци. Веднага след психеделик интрото на заглавното парче, което открива тавата, се впускаме в енергичен и плътен хеви метъл с подчертани басови партии и технично китарно присъствие. Тайнствените многогласови напявания и апокалиптичните текстове поддържат злокобното чувство, правейки песента една от най впечатляващите в албума. Още със следващото парче - “Traitor”, групата демонстрира нежеланието си да се повтаря и хвърля срещу ни чисто хеви композиция, ярко разграничваща се от предходната. Бърза, пряка и здрава, без излишни задълбавания в мистицизма, “Traitor” профучава през солидния, пряк припев и ефирното стакато соло в запазения стил на Zachari Hietala. Тези две начални композиции обрисуват в пълнота двете разнородни колони, които поддържат музикалния градеж в “Crows Fly Black”. От една страна имаме проникновени и тайнствени песни с дълбоки внушения и разнообразна структура (“Ashes to the Stars”, “Howl!”, “Grey”). От друга са директните хеви метъл химни, или с други думи песни, създадени, за да се крещят от многолюдна тълпа по концертите. Такива безспорно са “Bleeding Dust”, “Messenger of Gods” и “You” - парчето, което групата избра за свой първи сингъл към новия албум. Не мога да не обърна специално внимание на невероятната балада “Tides”, която просто се откроява и то не само заради това, че е единственото по-бавно парче в албума. “Tides” е чувствена и затрогваща, а изпълнена от майстора Marco Hietala, се превръща в истинска, опияняваща класика. Би било смешно да говорим за връхна точка в творчеството на подобна група, но “Crows Fly Black” сякаш сам намеква неизреченото – това е магнум опусът на Tarot. Без този невероятен шедьовър 2006-та надали би била същата.