Napalm Death! Кажи ми една група, която да е по-постоянна константа не само в грайндкора, а изобщо в екстремния метъл, и ще те почерпя с моя вегетариански шницел. Великобританските бабаити са на сцена от сътворението на света насам, което обяснява защо и днес продължават да звучат като Големия взрив. Да не говорим, че те са на всеки фестивал всяка година - дори ако Mark “Barney” Greenway си е счупил крака преди няколко дати, а Shane Embury е ял развалени кюфтета и сега му е лошо като на Али Ръза.
Няма смисъл от повече славене на толкова прославила се институция, затова нека облечем официалните си костюми и да поразискваме последното ѝ инквизиращо обръщение към масите. Предметът му този път е робството - но не игото на Вазов или тиранично-величествения подем, изградил египетските пирамиди камък по камък. В грозната, сива реалност, която Greenway кълне с пяна на уста от тридесет години, лицето на робството е покрито от лицемерната, угодническа маска на днешната корпоративна структура. Експлоатацията сега може и да не прилича на онази от учебниците по история и историческите романи, но принципът ѝ е сходен - богатите хищници си остават на върха на хранителната пирамида, откъдето хвърлят прах в очите и малко пари, с които впримчват лесните и отчаяни жертви.
Това, най-общо казано, е тематичният скелет на “Apex Predator - Easy Meat” - още един яростен, зловещ и изненадващо експериментален албум на Napalm Death по истински случай. Бъркочът от звуци този път почти настига измеренията на Anaal Nathrakh с тази разлика, че Napalm-ците още не са толкова навътре с електрониката, операта и психотропните вещества. За сметка на това влечението на Mitch Harris по дисонансите, нестандартните текстури, резките смени на ритъма и темпото като че за пръв път надделява над познатия контролиран хаос на Napalm Death.
Освен с безкомпромисен дет-грайнд от първоизточника, “AP-EM” блести с мащабни и нетрадиционни идеи като песнопенията, разположени върху масивни електронни подложки в едноименното интро, или тромавия слъдж на закриващата касапница “Adversarial / Copulating Snakes”, който прави мозъка ти на пастет. Между тези два полюса на албума, Napalm Death вилнеят в топ-форма. За вечно трудещата се група няма почивка и всеки от актуалните ѝ албуми е продукт на несломима инерция, тук достигнала нови, плашещо високи обороти. Да кажем, че “AP-EM” е интензивен, ще е твърде ласкаво. Тресните са с дължина средно две минути и половина, и всяка от тези мини бури успява да отприщи ада така, както само Napalm Death го могат. Независимо дали са в студио, на “Brutal Assault” в Чехия или в кънтящо хале с акустика като на стара пералня.
В заключение, троицата от Мериден, Западен Мидленд, все още диктува кода на мръсния, миазмичен, брутално як грайндкор. Napalm Death!
