На Black Sheep Wall не им е лесно. Затова и в преобладаващата част от времето тях ги бива най-много в това да го правят трудно и за теб. Не, нямам предвид нечистоплътния, разюздан и порочен слъдж, който проповядват по-големите нещастници – искам да кажа, по-емоционалните – сред нас, нито аморфния, чисто сетивен пост елемент. Нито дори новия, на моменти подчертано агресивен метълкор изказ на групата – главно благодарение на скверните излияния на настоящия фронтмен Brandon Gillichbauer и, разбира се, дългата ръка на татковците ти от Converge. Нали знаеш, “I’m Going to Kill Myself”.
Ти обаче спри да четеш между редовете – не че досега го правеше, не ме занасяй – и чуй какво прави проклетият звяр. Да, проклетият, шибан, безумен звяр. Във втората му песен “Tetsuo: The Dead Man” ще ти се стори, че слушаш Meshuggah – такъв е интензитетът, такива са и методичните, почти монотонни рифове, такъв е и цялостният силов подход на Black Sheep Wall. Безспорно работата на китарното дуо Scott Turner / Andrew Hulle лежи в основата на техния безупречен механизъм. Но този път калифорнийският квинтет играе различна игра.
Може би да, точната дума е еволюция. Там, където предшественикът “No Matter Where It Ends” оперираше с наситена, смущаваща дуум атмосфера и осезаеми блек метъл настроения, “I’m Going to Kill Myself” много често си позволява всевъзможни своеволия, вариращи от тягостни депресивни отклонения до пълен дисонанс. Ефектът е най-малкото шашкащ. Така, както гнусната какавида се превръща в чудовищна, прелестно заплашителна пеперуда, Black Sheep Wall бавно и упорито извървяха пътя от ъндърграунд майстори до екстремни виртуози с изкристализирала визия за звука и цялостната си концепция.
Съществува една теория, която спокойно би могла да акомпанира на клишето за “трудния втори албум”. А тя е, че третият следва да бъде монументален. Ненужно е да си говорим за puppet-и и beast-ове – тази приказка всеки я е слушал. Black Sheep Wall са променени и това е обяснимо, но с присъединяването си към групата Gillichbauer и Hulle са спомогнали за осъществяването на нейния най-комплексен и емоционално въздействащ запис до момента.
Накрая обаче, разбираемо, отново се стига до заглавието и, по дяволите (!), обложката. Но това не е най-голямото предизвикателство. Запознай се с половинчасовата закриваща гавра с човечеството “Metallica”. Не забравяй, тук не си говорим за Swans, а за Black Sheep Wall и най-вече за тяхната дарба да унищожават всичко около себе си. “I’m Going to Kill Myself”. Не го прави, но го чуй, и все пак го направи.
