Нощният патрул се завърна, за да отдаде нужното за пръкването на новата зараза, или казано по друг начин – да ни представи новия си албум “A New Disease Is Born”. Артуъркът ни дава веднага да разберем, че групата е търсила нови вдъхновения основно от модерните напоследък свои колеги, представители на метълкора. Още първите тонове на “Spiral” потвърждават това предположение. Факт е обаче, че шведско-гръцката мелодет формация Nightrage са загубили много от именно този гняв. В групата ги няма вече Tomas Lindberg (еx - At The Gates) и китарният виртуоз Gus G. Особено се усеща липсата на последния, тъй като това беше единствената му дет група и той изливаше в нея цялата натрупана китарна агресия, нереализирана в другите му пауър проекти. Но сега Kostas Karamitroudis (истинското име на Gus) e решил да съсредоточи цялото си внимание върху основната си група – Firewind. Неговите заместници Marios Iliopoulos и Constantine обаче се справят доста добре и определено не те са слабата брънка във веригата. Основните слабости на тавата са в лицето на вокалната партия, дело на Jimmie Strimell. Харш пеенето му е твърде еднообразно и съзнанието го изтиква на заден план, за да може да се наслади на значително качествената китарна работа, свършена от Marios и Constantine. От значителна предвидимост страдат вокалите, като в това включвам и чистото пеене на Jimmie, което звучи някак не на място. Странно е, че група като Nightrage е избрала пътя да повтаря или копира (било то и сравнително успешно) други все още неутвърдени банди, при все че не може да се твърди повече, че бандата е по-скоро проект, отколкото сериозно занимание. Именно хората, които считаха групата за нещо странично, напуснаха и я оставиха в ръцете на желаещите да я развиват сериозно в бъдещето. “A New Disease Is Born” обаче в никакъв случай не доказва планираното развитие. Албумът като цяло не е лош и лично аз го въртях (и ще продължа да го въртя) много пъти, но просто Nightrage са изгубили първичната сила на предишните няколко записа и определено заслужават критика. Продукцията иначе е перфектна, дори прекалено перфектна – звукът е дотолкова замазан, че му липсва нужната острота. Иначе мелодията в песните варира, като преобладават пауър-ориентираните рифове. Да, това е една шведска мелодет група, която вече може да се нарече по-скоро финландска, тъй като е изгубила Гьотеборгската си идентичност.

“Death-Like Silence” заедно с “Encircle” са от по-агресивните парчета в албума, но иначе като цяло скоростта на песните е сравнително ниска за стила. В “A Condemned Club” откриваме типична финска нишка, не само в двойно-китарната мелодия, но и във включването на non-distortion китари. Именно те допринасят основно за разнообразието в албума, което е и най-силната му част. Тук своята следа оставя и страхотният микс, който извежда нежното струнно звучене на фона на останалите инструменти. Солата са другият контрапункт, който спасява албумът от безидейност. Особено заиграването на китарите в “Scars Of The Past” в една полу-метъл, полу-фолк мелодия, извлечена от гръцкия фолклор, са може би пикът на тавата. Ако човек се абстрахира от вокалната линия, би казал, че Nightrage са направили съвсем приличен албум с необходимите влияния от най-силните групи в жанра, като Arch Enemy, например, които чуваме в парчетата “Scathing”, “Spiritual Impulse”, дори в акустичния инструментал “A New Disease Is Born”, на който е кръстен и самият албум.

Отнасям се с голяма критика към момчетата, тъй като голяма част от чутото в новата им творба ми допада, но ме навежда на мисълта, че те могат много повече от това да копират модерните метълкор банди. Смятам, че сам по себе си “A New Disease Is Born” е по-добър от прехваления “Resurrection” на Chimaira, или ако не по-добър, то поне равен. Но това не е звученето, нито пеенето на Nightrage. Дано в сърцата им се завърнат старите агресия и гняв.