Големият размах на ципестите крила на Cancer Bats не е само свързващо звено между няколко жанра. В неговата сянка има страдание, ярост и значително количество опит. Кулминацията на всичко това: едно неизбежно възвишение в лицето на “Searching for Zero”. Още преди да се обяви дата за издаване се говореше, че това ще е най-вдъхновената им от Black Sabbath работа до момента. Това тогава звучеше колкото хубаво, толкова и застрашително. Имали сме безброй примери за лошо заимстване, простиращо се дори до грубо плагиятство. За огромно щастие, тук за това не може да се говори. Тук има само вдъхновение.
Въздействието на Sabbath се усеща още в откриващата “Satelites”. Тук идва моментът да поясня: не става дума за подобни конструкции или изпълнения, нито дори за стил. Говорим за присъствие на духа в музиката, за възпяване по най-правилния възможен начин. Нещо като поклон към изкуството, чрез изкуство от друго естество. Това, разбира се, изобщо не значи, че пънкарското отношение си е отишло. То е тук и е претърпяло нужна и осезаема метаморфоза. Онази, на моменти дори тийн, ярост сега изместена от друг вид бунт. Цялостно музиката тук е много по-зряла. Прилепите винаги са били социално ангажирана група, но сега целта и съобщенията са по-ясни от всякога. Запазени са и автоматично прииждащите визии на пого, заедно с лекия трепет в мускулите – сякаш си там, докато слушаш (“Devil’s Blood”). Има и парчета като “Beelzebub”, които разчупват траклиста с по-стоунърско звучене. Този запис е най-мелодичната творба на Cancer Bats до момента – нещо, от което стилът им имаше нужда. Материалът тук е много по-приятен и неомръзващ за продължително слушане, песните не са толкова хомогенни, като в предишни издания. Във всяко парче има подкана към слушателя да крещи с припевите (“True Zerо”), а след края му възниква желание да се пусне отново, или поне до началото на следващия трак, който предизвиква същото. Паразитните прогресии и ритми намират своето точно място в композициите (“Arsenic in the Year of the Snake”). Впечатление със своята тежест и нетипична интродукция прави “Buds”; отличителна е също мрънливата и показателна “Cursed with a Conscience”. А финалът е добре сложен – “No More Bullshit”.
Това е най-метъл албумът от Cancer Bats до момента. Но в същото време пак не е точно метъл, защото това са Cancer Bats, които продължават да са себе си, което е по-важно от това да си метъл. Това значи ли, че метълът прави всичко по-хубаво? Не. Но важното е, че Прилепите показват голямо развитие от последната си изява. А дали ще стават по-метъл просто няма значение.
Още в “Satelites” чуваме едно прекрасно мото: “Ако не можеш да се промениш, промени каквото можеш”. Видимо, това са направили Cancer Bats – променили са каквото трябва и могат, за да са по-добри от всякога, но са запазили ядрото: амбицията и чувството. “Searching for Zero” е прекрасен пример за музикално съзряване и е най-добрият албум, издаван от бандата до момента.
