
Би било твърде лесно да квалифицираш блек метъла като една голяма поза – и във времето това става все по-естествено. Не че количеството сносни блек метъл албуми е намаляло драстично – конкретно през последните десетина години – но броят глупаци постоянно расте, а и като казвам глупаци, имам предвид адски тъпи копелета. Има и още нещо. Феномени като “Gin”, “Lawless Darkness” или “Teethed Glory & Injury” (на Cobalt, Watain и Altar Of Plagues, респективно) се появяват твърде рядко. Когато го направят, 99% от останалото е просто тиня. Гнусно, смрадливо блато. Понякога човек се отчайва, но магията никога не е спирала да съществува. Ето го и него – уродливият Leviathan. Никаква поза. Никаква милост. Но докато “Scar Sighted” идва, за да остави името си на първия златен шедьовър на 2015-а г., човекът-група Jef “Wrest” Whitehead изживява началото на своя втори живот.
В зората на 2011-а Whitehead бе задържан по 34 (тридесет и четири) обвинения, благодарение на невероятно убедителната история на тогавашната му приятелка, включваща пикантни подробности за близки срещи между вагината ѝ и машинката за татуиране на музиканта. Whitehead побърза да ѝ посвети неврастеничния, брутално хаотичен “True Traitor, True Whore”, стартиращ с песен, озаглавена “True Whorror” и продължаващ директно с чистия потрес на “Her Circle is the Noose” (отново – прекрасно заглавие). Междувременно Whitehead си спечели славата на изрод-садист. На някой, който определено не е.
Истината е, че мултиинструменталният гений е невинен по всяко едно от тези 34 обвинения. В хода на няколко безумни години той успешно бе оправдан по 28 от тях. Вече е пределно ясно доколко са справедливи и останалите шест, но 24 месеца изпитателен срок са много по-добре от цял живот зад решетките. Независимо от всичко, това си остава едно клеймо. Един от най-дълбоките белези в душата на Whitehead. Белези…
…Сега се запознай със “Scar Sighted” – албумът-феникс на Leviathan. Когато подхвърляш хиперболи като “шедьовър” и “гений” наляво и надясно, с лека ръка, трябва да си наясно с реалния риск да изгубиш авторитет за нула време. Е, тук няма подобен риск. Защото “Scar Sighted” е не просто шедьовър – той е чистилище. Той е разказ за истинския кошмар, за чистия ужас, до който могат да те доведат няколко опашати лъжи. За факта, че те са произнесени от някой, когото си обичал. За срама. За страха. За отчаянието. Както и за силата да продължиш напред.
Скоро след като церемониалната му интерлюдия отшуми в (нещо като) камбанен звън, “Scar Sighted” се впива в сърцето ти и започва да смуче кръв с всичка сила. Може би “The Smoke of Their Torment” е ранна индикация за завръщане към формулата на смазващия “Massive Conspiracy Against All Life”, но внезапният Emperor-ски патос на “Dawn Vibration” отваря съвсем нова перспектива и “Scar Sighted” постепенно се разголва пред ужасения ти поглед. Пласт по пласт. От нойз през ембиънт до фюнеръл дуум, Leviathan се надига от дълбините на човешкия кошмар в цялата си чудовищна уродливост.
Някои ще припишат заслугите на Billy Anderson, чиято продукция превръща “Scar Sighted” в същински ад за здравата психика. Но всичко се крие в уникалната визия на Whitehead. Както и на неговата непреклонност. “Scar Sighted” е символ на силата да продължиш напред. Защото всеки носи собствените си белези. И трябва да се гордее с тях.