Обикновено когато стигне дъното, слабохарактерният остава да гние там, а за решилите да продължат да се борят, пътят е единствено нагоре. За щастие Metalium са избрали второто. След два зашеметяващо идейни дебютни албума и гениален трети такъв (“Hero Nation - Chapter Three”), немските хеви/пауър метъли започнаха своето безрадостно деградиране с плачевния “As One - Chapter Four” и последвалото го тотално недоразумение “Demons of Insanity - Chapter Five”. При тези обстоятелства подхождането непредубедено към техния шести студиен опит е доста трудна задача, но “Nothing To Undo” си заслужава усилията, или поне за заклетите фенове на пауъра. Това, което ни очаква, е силен, надъхан и мускулест албум, преобладаващо високотемпов и с немалко енергия. Продукцията е кристално чиста и успява да открои усилията, даващи си всички от мощния тим. Много свирене и умение демонстрира немската четворка, която се представя в блестяща инструментална светлина, високо технична и подхождаща дръзко към смесването на всички инструменти, така че да бъде подчертана високата им квалификация като музиканти. Добрите изненади обаче спират дотук. Макар и с класи над своите два предшественика, в композиционно отношение “Nothing To Undo” си остава неприятно посредствен албум, изпълнен с множество клишета и пропуски. С малки изключения (в лицето на “Metal Blindness” и “Dare”) песните са безлични и не се открояват с почти нищо една от друга. Нито една от тях не е слаба или разочароваща, но за сметка на това липсва заинтригуващият фактор – оригиналността, която превръща песента от приятна поредица звуци в нещо значимо. Песните се леят невзрачно една след друга и щяха съвсем да се сливат в едно, ако не беше блестящият глас на Henning Basse, който продължава да изстисква всичко възможно от своите гласови струни с много емоция и сила, както е правил винаги. Усещат се усилените опити на групата да поправят грешките от близкото си минало, посягайки към епичността на “Hero Nation” – без излишни украшения, директна и забързана китарна офанзива, върху която да се изгради бавната, почти процесийна героичност във вокалните линии. А дори и след толкова време, отново ставаме свидетели на блестяща кавърверсия. Този път избрана е класиката на Queen “The Show Must Go On”, изпълнена професионално и чувствено, показвайки, че всичко, което липсва на Metalium, са идейни и оригинални композиции, а не умение или стил. И макар че “Nothing to Undo” няма да се стори по никакъв начин позорен за феновете на пауъра, всичко, което остава от него след малко повече слушания, са руините от една банда, на която всички възлагахме толкова големи надежди.