Тишина. Това е всичко, което чуваш след Dødheimsgard. И тишината е смазваща.
Една от причините да считаме Dødheimsgard за лидери, макар тази група отдавна да е бетонирала статута си на постоянен обитател на ъндърграунда, е, че толкова години по-късно и толкова скоро след ерата на голямото експериментиране с жанрове – първо от света на метъла, после от всички възможни течения в музиката – норвежците продължават да звучат като нищо друго на този свят. Разбира се, все още е възможно да проследиш откъде тръгва тази или онази концепция, какви и колко всеобхватни са влиянията им, но накрая резултатът отново е неочакван. Всеки път.
Като казваме всеки път, е важно да се отбележи, че Dødheimsgard не са сред най-постоянните състави, за които можеш да се сетиш – поне на прима виста. Последният им албум, шизофренният, но и изненадващо компактен “Supervillain Outcast”, се превърна в реалност преди осем години – точно толкова, колкото бяха изминали и от появата на “666 International” преди него. Обяснимо. “666 International” бе не просто повратният момент за Dødheimsgard като група, но и един от безпрецедентните шедьоври в блек метъла. Ние – аз и ти – обичаме да си служим с клишето “изпреварил времето си”. Нека поне веднъж го използваме по предназначение: “666 International” е албум, изпреварил времето си. Преходен албум. Албумът, който – заедно с дебютния, едноименен и единствен удар на Thorns – преведе блек метъла в Новото хилядолетие. Защо обаче “Supervillain Outcast” изобщо трябваше да се появява, при положение, че беше напълно възможно никога да не се сдобие със свой наследник?
Толкова е просто. Защото това са Dødheimsgard. И защото “A Umbra Omega” не просто е тук – той е Апокалипсисът, облечен в звук. С песни, които никога не падат под 10-минутната граница, “A Umbra Omega” е Dødheimsgard във всичките им превъплъщения; всяка от гигантските композиции е малка вселена, но дори така отделните късове са части от едно неделимо цяло. Трудно е да гадаеш какво точно е намислил лидерът Yusaf “Vicotnik” Parvez. Накрая обаче разбираш, че “A Umbra Omega” е пълна презентация на досегашното творчество на Dødheimsgard, което по никакъв начин не му пречи да е вперил поглед в бъдещето – там, откъдето (изненада!) идва и концепцията на този необикновен проект.
Естествено, това е екстремна музика. Но дали е блек? Не. Подобно на култовите му предшественици, “A Umbra Omega” е всичко друго, но не и конкретен жанр. Вледеняващите рифове и вихрушката от бластбийтове стихват… Маниакален клавир. Саксофон. Космически вакуум. Това акустична китара ли е? Да, това е последният израз на човешкото в албум, дошъл от далечното бъдеще, когато човешката цивилизация е само един далечен спомен.
“A Umbra Omega” е странно пътешествие. Да го наречеш смущаващо е равносилно на жестоко подценяване. Работата е там, че, независимо от всичко, тук липсва нещо. Това нещо си ти. Без теб, този албум е незавършен. В случай, че решиш да бъдеш последното парченце от пъзела… Е, приготви се добре. Защото не е изключено “A Umbra Omega” да се запечата в съзнанието ти завинаги. Защото след него нищо няма да бъде същото.
