Някои биха се учудили за какво толкова е цялата тази врява покрай Tribulation, но след седмица, най-много две, целият метъл ъндърграунд ще концентрира вниманието си на север – към Аврика, Швеция, където, съдейки по неидентифицираните звуци, които достигат до ушите ни, се кове бъдещият облик на екстремната музика в една от най-радикалните ѝ форми. Трудно е да се отрече, че Tribulation подготвяха този момент отдавна. Техният дебют, “The Horror”, бе доста уверен албум за група, която предпочита да започне с игра на сигурно. Солидно, но едва ли особено впечатляващо. И се започва! В годината на “Surgical Steel” “The Formulas of Death” (втори албум към втори различен лейбъл) обръща нещата на 360 градуса – Tribulation биха могли да се превърнат в любимата дет метъл банда на хората, които не слушат дет метъл. Трайна тенденция.

Номер три – “The Children of the Night” – пристига под крилото на лейбъл номер три, но, мамка му, опитай се да ми кажеш две имена, стартирали в Pulverized, които да са се изкатерили до Century Media. А? Ъ? Ами… Не, а? Точно така. Tribulation влязоха в голямата игра – сега са на една ръка разстояние от Watain и Triptykon. На една ръка и цяла вечност.

В нашия случай “Великите древни” не са поредният лъвкрафтов кошмар, а онези швед(ет)ски групи-динозаври, които отдавна са написали А-Б-то на скандинавския дет. Е, дълбок поклон за Tribulation. Вместо да се кланят пред паметта на Древните, четиримата от Аврика всячески бягат от правилата, за да разгърнат концепцията си до такава степен, че групата отпреди шест години и групата от настоящето изглеждат като някакви много далечни роднини. “The Children of the Night” описва различна траектория. С “The Formulas of Death” Tribulation застанаха рамо до рамо с надигащите се зверове от Morbus Chron, а сега ги виждаме още по-далеч – някъде там, в териториите на абсолютното неизвестно. “Strange Gateways Beckon” открива “The Children of the Night” с интро а ла Ghost, преди да се хвърли в бесен NWOBHM галоп, на фона на който харш вокалите на Johannes Andersson звучат почти не на място. За миг започва да ти се струва, че слушаш новия In Solitude, какъвто може и никога да не се появи. Скоро обаче парченцата се наместват и разбираш, че някъде измежду Maiden-ските мелодии, окултната атмосфера и ясно изразените им прог влияния, Tribulation нямат никакви претенции да бъдат дет или метъл, или дори дет метъл. Ето защо “The Children of the Night” ще превземе света! След седмица… най-много две.