Да останеш без конкуренция в своята област – професионална, житейска, артистична и прочие – е колкото удовлетворяващ, толкова и опасен успех. Intel го постигна в надпреварата си с AMD още през 2009-а година и в резултат така и не предложи наистина иновативен процесор впоследствие. Facebook го постигна в сферата на виртуалните общества, само за да се превърне в арена на безогледен душевен (а често и физически) ексхибиционизъм. Норвежкият маестро Morten Veland също го постигна с шедьовъра “Perils of the Deep Blue”, а според някои – и още по-рано.
За щастие фактът, че стоят необезпокоявани на върха на симфоничния готик метъл, не е демотивирал видимо Sirenia. Емблематичният им седми опус продължава стиловата насока на последните няколко издания, но без някакъв сериозен натиск от страна на сцената, квартетът си позволява известна самовглъбеност в музицирането – плюс за едни и разсейващо обстоятелство за други. “The Seventh Life Path” наистина не предлага нищо качествено ново, но за сметка на това разкрива едно съвсем освободено лице на групата, надрасло очаквания и жанрови канони.
Може би не толкова динамични, колкото атмосферични, композициите разгръщат идеите си спокойно и в детайл – музикалното повествование е лесно проследимо и увличащо, дори когато не поставя предизвикателства пред слушателя. Характерната за състава силно изразена мелодичност доминира и този запис под формата на солидно оркестрирани аранжименти, прецизни сола и мощни хорови партии. Испанската сирена Ailyn и тук страни от пряко съревнование с най-титулуваните женски метъл гласове, но при все това се представя на очаквано високо ниво и дава на песните това, от което имат нужда – емоционални, ангажиращи изпълнения, които, съчетани с агресивния рев на Morten, се превръщат в солта и пипера на албума. За силното общо впечатление допринасят още гениални рифове като тези в хитовата “Elixir”, многопластовата постройка на “Contemptuous Quitus”, епичната викингската елегия “Sons of the North” и изящната закриваща балада “Tragedienne”.
Макар и не толкова завладяващ на първо четене, колкото много от предшествениците си, “The Seventh Life Path” е ценно попълнение в дискографията на Sirenia и има какво да предложи както на дългогодишните последователи на бандата, така и на тези, които за пръв път се сблъскват с нея. Трудно е да предположим дали и кога норвежците ще открият ново предизвикателство, което да ги подтикне да надскочат себе си за пореден път, но ако дотогава съумеят да задържат настоящото ниво, недоволни едва ли ще има.
