През годините японските откачалки от Sigh се доказаха като една от най-непредвидимите и интригуващи банди на авангардната метъл сцена. Запазвайки огъня си жив вече 15 години, смелите експериментатори не спряха да ни изненадват и да предизвикват сетивата ни през целия си продължителен творчески път. Някои спирки ограничаваха спектъра от слушателска публика, а други граничеха често с откровена гениалност. Албуми като по-конвенционалния, но достатъчно еклектичен "Infidel Art", театралния "Hail Horror Hail", наркотичния "Imaginary Sonicscape" и скорошната пиеса на ужасите "In Somniphobia" са само част от едно оригинално творчество, което така и не се изчерпа през годините. На богатството от екзотични музикални инструменти и разнопосочните лирически и музикални влияния може да завиди всеки, посмял да се нарече артист на екстремната сцена. След всички музикални концепции, които сме чували досега в дискографията на Sigh, не е трудно да се зачудим с какво още могат да ни изненадат. Наслушахме се на Ницшевски философии, прекроени в чудата музика. Наслушахме се на седемдесетарски психеделичен рок, записан със звукови оръжейни техники, запазени от Втората световна война. Наслушахме се на Вагнерски опери и симфонии на Стравински, претворени през призмата на Venom. Какво още могат Sigh?

Идеята зад актуалната десета творба на бандата е по-скромна, но определено е развита до съвършенство. Този път Sigh са си поставили за цел да запишат музикален облик на любимите си италиански хорър филми от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Тази вълна от артистично и особено брутално кино остава често пренебрегвана и подценявана дори сред почитателите, но едва ли има човек, който да е гледал филми като "Cannibal Holocaust" (1980) и "Zombi" (1979) и да не е останал шокиран от нивото на болна графична идейност. Звученето на "Graveward" е комбинация от всички онези типични изразни средства, които бандата ползва умело в последните си три творби. Когато обаче те се съберат на едно място, се получава нещо съвсем различно. В скромната продължителност от почти петдесет минути могат да бъдат чути традиционните блек, траш и дет похвати, но интересното започва да се случва, когато те биват залети от множество симфонии и хорове, сякаш изрязани от масивна холивудска продукция. А когато Новата вълна на британския хеви метъл също си каже думата, доукрасена от особени фолклорни мотиви и джазменски фигури, вече си говорим за неоспоримо ниво на иновация. Умишлено звукът на китарите напомня на маса класически траш записи от златните години на жанра. В рамките на една песен често могат да се чуят биг бенд джаз, окултен рок, ударна доза суров траш метъл, кабаретни престрелки и напрегнати хорър оркестрации. Неслучайно преди време Sigh бяха написали и в социалните мрежи, че изданието се е забавило толкова много заради масивните записи - над сто гигабайта слоеве музика. Един от истински пленителните моменти в албума представлява най-епичното и дълго парче "A Messenger From Tomorrow", чийто основен музикален мотив съвсем лесно би се вписал и в някои от най-добрите творби на Blind Guardian. Към тази красива приказна емоционалност трудно можеш да останеш безчувствен. В песента чуваме и гласа на един от многото почти незабележими гости в албума - болния мозък Niklas Kvarforth от шведските Shining, който се вписва някак естествено в цялата извратена картинка. В други епизоди можем да чуем и гласовете на Sakis Tolis от Rotting Christ, Metatron от The Meads Of Asphodel, Frederic Leclercq от DragonForce и дори Matt Heafy от Trivium. Открилите специалните вокални партии на въпросните певци заслужават златен медал.

Ако досега не сте се докосвали до творчеството на Sigh, "Graveward" е една страхотна отправна точка, тъй като звучи достатъчно достъпно и може да се похвали с наличието на мейнстрийм гости (сред които може да бъде и някой от вашите любимци), но същевременно не прави компромиси с личния почерк и неизменната експерименталност, превърнали бандата в една от най-предизвикателните и интересни находки, с които екстремната метъл сцена ни е снабдявала.