Всеизвестен факт е, че учениците обичат Sabaton. Колко ли контролни и изпитвания по история са преминати успешно благодарение на тях... Предполагам и затова на концерта им с Eluveitie преди две години Joakim призова учащите посетители да си носят и бележките за отсъствия – каза, че ще ги разпише с удоволствие.
Но тук не става дума за Sabaton, вече не. В центъра на вниманието са Oscar Montelius, Rikard Sundén, Daniel Mulback и Daniel Mÿhr, които през 2012-а бяха отстранени от кораба-майка. Вместо да се изгубят от лицето на Земята, те основаха Civil War и издадоха съвсем нелошия дебют “The Killer Angels”. А сега недосегаемите воини се завръщат с бомбастичния втори албум “Gods and Generals”.
На първо слушане човек веднага би могъл да ги определи като поредната банда-копие на лидерите в жанра. Обаче между двете групи се усещат някои съществени разлики. Civil War разполагат с клавирист, затова и влиянието на клавирите съвсем не е второстепенно, а напротив, “Gods and Generals” се радва на мощни симфо/фолк пасажи и на батална епичност. Страхотно изнесена е и цялата ритъм секция. Свидетели сме на типичните за Sabaton маршови насечени ритми, но и на скоростни такива, добре познати на феновете на спийд метъла. Друг фактор, отличаващ Civil War от колегите им са много, ама много нетипичните за този жанр вокали на Nils Patrik Johansson. Явно основателите на състава са имали странни критерии при търсенето на вокалист, тъй като той се явява абсолютния антипод на Joakim Brodén. Типичният дрезгав баритонен глас е заменен с тенорен регистър, срещан по-скоро в хеви метъла. Именно вокалите са причината някои фенове да се отдръпнат от групата, след като чуха сингъла “Bay of Pigs” – може би най-слабата песен за класата, която носи записът.
Въпреки неизбежните сравнения със Sabaton, както и наличието на някои едва ли не радикални различия спрямо тях, “Gods and Generals” е пример за висш пилотаж в съвременния пауър метъл. Албумът се слуша на един дъх и не омръзва. Всяко парче е посветено на отделна личност и/или събитие от важност за историята. В рамките на 50 минути преминаваме през времето на Наполеон, десанта в Нормандия, войните за независимост на Шотландия, премеждията на викингите, американската гражданска война, че дори и през актуални и днес тематики като борбите против унищожаването на природата. А най-добрата композиция тук, поне според обективното мнение на автора, несъмнено е едноименната. “Gods and Generals” е епос, писан като по учебник и съчетаващ всичко, изслушано до момента. Героична песен за богове и генерали, за велики битки, победи и поражения, тя е едновременно и апогей, и епилог.
“Gods and Generals” е поредното доказателство, че 2015-а е годината на пауър метъла. За съжаление, въпреки страхотната музика, сравненията със Sabaton все още са неизбежни. Civil War едва сега започват да изкачват стълбата към успеха, а името им със сигурност в бъдеще ще се споменава все по-често.
