Екстремен прогресив метъл? Авангарден блек? Неуравновесена, изпреварила времето си музика? Дори това някога да бяха удачни определения за създаваното от Arcturus, норвежците вече окончателно ги надраснаха. Всъщност го направиха още с гениалните “The Sham Mirrors” и “Sideshow Symphonies”, а сега просто продължават по начертания отдавна път. Към звездите.
В първия си студиен удар от десет години насам безстрашните космически изследователи с нищо не показват загуба на форма. Напротив, те успяват все така умело да балансират между клинична невменяемост и неподражаемо величие, а от сблъсъка между тези крайности се раждат потресаващо внушителни пейзажи. Музиката в “Arcturian” е достатъчно красива, за да вцепени съзнанието в състояние на уютна забрава, и достатъчно озадачаваща, за да гарантира трайни усилия в търсене на скрития ѝ замисъл. Макар привидно да не носи нещо качествено ново, албумът предлага поглед от един неочакван ъгъл към аморфното лице на състава и същевременно синтезира в хомогенно цяло всичко най-ценно от досегашното му творчество.
Още встъпителните моменти на “The Arcturian Sign” потвърждават за сетен път, че при контакт с енигмата Arcturus всякакви очаквания са обречени на крах. Постоянно съпътстван от богатите клавирни инвенции на Sverd, слушателят си проправя път през лабиринт от разчупени ритми, докато внезапно включване на класически струнни инструменти не го изстреля в ледения безкрай на междузвездното пространство. С напредването на записа съчетанието между високо музикантски метъл, ефирна акустика, програмирани пасажи и слоеве симфоничност започва да звучи все по-естествено – и така до сливането на иначе изключващи се елементи в съвършено цяло. Непредсказуеми, но никога обезсърчаващи в своята сложност, композициите оставят място и за дръзки електронни експерименти (най-отчетливи в “Demon” и “The Journey”), и за майсторските сола на Knut Magne Valle, и за дежурните изстъпления на Hellhammer, неусетно редуващ изящни фигури с безпощадни бластбийтове. Що се отнася до вокалите, ICS Vortex прави поредно феноменално представяне, с което би се гордял всеки беглец от психодиспансер, докопал се до контролния пулт на оръжия за масово поразяване.
“Arcturian” илюстрира по категоричен начин максимата, че е без значение колко често издаваш, щом идеите ти са в състояние да разместят пластовете на сцената. С увереността на пионери, каквито несъмнено са, Arcturus отново преодоляват препятствията на жанровата еклектика, а оригиналността – тяхното най-силно качество – блести във всеки аспект на албума. Може би извънземните все пак няма да вдигнат ръце от цивилизацията ни, ако засекат толкова напредничав продукт в ефира.
