Virgin Steele винаги са били една изключително претенциозна група. Отличителният им стил, който самите те определят като "варварски метъл", преплита класическия хеви метъл от култовото осмо десетилетие на изминалия век с романтически нотки, подсилени от клавирно-ориентирано звучене. Тази цветна комбинация, завършена напълно от особения вокален тембър на David DeFeis, винаги е предизвиквала противоречиви отзиви. Ако до един момент в кариерата им сравненията с Manowar бяха водещ фактор, то те днес са напълно неуместни, тъй като през 90-те години двете банди поеха в съвсем различни творчески насоки.
За всеобщо съжаление, с последните си два албума – “Visions of Eden” и “The Black Light Bacchanalia” – Virgin Steele разочароваха голяма част и от най-отдадените си фенове. Причината за това бяха размитата продукция, невдъхновените текстове и изморените вокални партии. От тази гледна точка актуалният им нов албум, озаглавен “Nocturnes Of Hellfire & Damnation” (колко типично, нали?), е една значителна крачка в правилната посока. Още с първото завъртане на диска и изслушването на откриващата “Luzifers Hammer” прави впечатление, че барабаните звучат значително по-органично, поставени до последните им издънки, а вокалните партии на David са върнали в себе си част от онази особена страст, която превърна албуми като “The Marriage Of Heaven And Hell” и “Invictus” в изключителни класики. Единственият проблем идва, когато той реши да преиграва и да се натрапва с клишираните си подвиквания, извивки и крясъци. В тези моменти музиката започва да звучи пародийно и хумористично, предизвиквайки един изключителен контраст между амбициозното композиране и несериозните вокални изблици. В средата си албумът достига едно равно средно темпо, което продължава прекалено дълго и може да отегчи по-нетърпеливите почитатели.
Но нека не бъдем прекалено негативни. На този етап от кариерата им не можем да очакваме Virgin Steele да правят шедьовър след шедьовър. Достатъчно е и това, че за първи път от доста време насам са избрали един значително по-творчески и креативен подход, а дали той ще достигне до сърцата ни, е въпрос на личен вкус и претенции. Ако в краен случай прецените, че музиката в албума не ви понася, просто си пуснете последователно първите няколко секунди от всяка песен и се посмейте на умишлените (или не) варварски подвиквания.
