Като една от общо двете банди, произлезли от нео метъл средите и същевременно отличаващи се с някаква по-сериозна музикална субстанция, Breaking Benjamin имат с какво да се гордеят. Дори след заглъхването на шума около поредното “голямо нещо” в американския комерсиален рок, те предпочетоха да съхранят и развият стила си, вместо да се опитат да яхнат следващата вълна по подобие на болшинството си колеги. Благодарение на това, все още откриваме в тях онзи специален дух от края на 90-те, който правеше албуми като “Hybrid Theory” толкова запомнящи се и лесни за припознаване.

Преодолял здравословни и правни проблеми, Benjamin Burnley се завръща с изцяло обновен състав около себе си шест години след последния си студиен опус – гениалния “Dear Agony”. Макар и в голяма степен лишен от мрачната романтика на предшественика си, “Dark Before Dawn” все пак наследява повечето му ценни качества: ударно звучене, изобилие от грабващи мелодии, емоционални вокали и първокласна продукция. Същевременно новият запис не е просто повторение на доказаната формула и се откроява със собствен характер, който личи в рядко прочувствената балада “Ashes Of Eden”, разчупената постройка на “Close to Heaven” и неподправената агресия в “Breaking the Silence”.

Хитовото начало преобладава в повечето композиции, без да ги превръща в поп парчета, а разнообразието между тях е гаранция за многократни преслушвания. Още химновият сингъл “Failure” посреща слушателя с характерния за групата контрапункт между насечена рифовка и замечтани хармонии, а меланхолично-носталгичният привкус на “Angels Fall” моментално сменя настроението – похват, поддържащ интереса до самия финал. Друга отличителна черта, а именно доволно кадърното свирене, се забелязва в редица епизоди, най-силни сред които са качествените китарни сола в песни като “Hollow” и “Never Again”. Накратко, през 2015-а Breaking Benjamin предлагат един умерено алтернативен, достатъчно музикантски и радващо зрял изказ. Последното впечатление дооформят смислените текстове, разглеждащи теми като преодоляването на загубата и търсенето на нов смисъл и път, без да са обременени от характерните за жанра псевдофилософски напъни.

Кратък и максимално директен, “Dark Before Dawn” представлява едновременно епитафия на една мъртва сцена и поглед към неслучилото се алтернативно настояще, в което повече банди от въпросната сцена споделят творческата етика на Breaking Benjamin. Тъкмо затова не е учудващо, че албумът е в пъти по-стойностен от “The Hunting Party” на Linkin Park и “F.E.A.R.” на Papa Roach например. Но пък ако Burnley е прав и мракът е най-гъст преди новата зора, може би скоро ни очакват и други приятни изненади.