Като втората от общо двете групи, надраснали нео метъл корените си, за да създадат нещо със значимост, надхвърляща чисто комерсиалните измерения, Disturbed съумяха да привлекат респектиращ брой почитатели от наглед изключващи се жанрови ареали. Комбинацията между интензивния, достъпен изказ и все по-високото музикантско ниво на състава го направи лидер на цяла вълна от формации, за които свиренето на актуална тежка музика бе по-важно от следването на канони и принадлежността към строги категории. Десет години след решителния обрат в кариерата им, по нищо не личи американците да са загубили присъщия си устрем и увереност.

“Immortalized” не носи някакви сериозни изненади или иновации; не по-малко ценни обаче са преоткритото вдъхновение и свежата енергия на един колектив, който отказва да бъде идентифициран само със старите си успехи. И днес четиримата залагат на същия разпознаваем стил, който наложиха още със знаковия “Ten Thousand Fists” и който окончателно ги утвърди като автентична метъл банда. Същевременно са положени видими усилия да бъдат разчупени някои композиционни шаблони и в резултат на това албумът продължава да интригува дори след многократни преслушвания. Осезаемото е и развитието в пеенето на David Draiman, чиито вокали са по-разнообразни, ангажиращи и технически прецизни от всякога.

Disturbed предлагат нова компактна колекция от непретенциозни, но мощни и грабващи парчета – достатъчно мейнстрийм, за да гарантират непрекъснатото господството на групата и достатъчно искрени, за да не ти пука за първото. Еталонни хитове като “The Vengeful One”, “What Are You Waiting For” и заглавната песен се отличават с кадърна китарна работа, заразителни ритъм партии и припеви, които неумолимо се забиват в съзнанието, а сред тях се разполага едно от най-интересните и нетипични изпълнения тук в лицето на атмосферичната “The Light”. Беглото усещане за пълнеж около средата на записа (“Fire It Up”, “Who”) е компенсирано от феноменалния кавър на Simon & Garfunkel  с “The Sound of Silence” – с изцяло преработен аранжимент, ефирна симфонична подплата и огромен емоционален ефект. След като всичко си идва отново на мястото с първичната агресия на “Never Wrong”, финалът е поставен точно навреме от философските обертонове на радващо мелодичната “Who Taught You How To Hate”.

Без да е шедьовър, “Immortalized” се нарежда сред по-добрите издания на квартета и оправдава петгодишната пауза в творческата му дейност. Нещо повече – той ясно илюстрира нуждата на сцената от групи като Disturbed, служещи за мост между митичното минало, модерното настояще и вълнуващото бъдеще на хеви метъла.