Всеки градеж рухва, понякога от собствената си тежест, понякога от несломимия ход на времето, понякога от струпания грях, който и най-крепкият зид не може да укроти. Всеки монумент рано или късно остава само спомен от епохата, създала го и потопила го в собствената си поквара. И докато някои спомени се стриват на прах в нозете на новото, други просто се спотаяват и чакат. Дебнат. Новият Septic Flesh е като отломък от далечна цивилизация. Слушателят почти може да види браздите, които времето и вятърът са оставили по него, почти усеща допира на ронещия се пясък, който се плъзга по грапавата му повърхност. И докато интересът на наблюдателя към вкамененото късче история нараства бавно, то остава напълно студено и безстрастно. Такава е атмосферата в “Communion” – снизходително безразличие, горделивост, надменността, която само пълното превъзходство и безграничната мощ могат да породят.
Набра популярност този тип екстремен метъл, който черпи вдъхновение от древните цивилизации – месопотамската, в по-голямата част от случаите. Гърците винаги са имали афинитет към подобно звучене, сякаш в тях още отеква ехото на собственото им минало. Още с издадения преди цели пет години “Sumerian Daemons” Spiros и компания заявиха намеренията си да направят музиката си още по-епична, мощна и въздействаща. Успехите им със страничния проект Chaostar - симфоничното, неокласическо отроче на Christos – също загатваха за бъдещото развитие на Septic Flesh. Голяма загуба за метъл общността беше разпадането им точно в този пиков момент на безупречна сила и набрана скорост. Въпреки че “Sumerian Daemons” се прие чудесно и от публика, и от критика, противоречията от музикално естество в бандата, както и проблемите с тогавашния лейбъл, доведоха до разпускането на групата. Най-големият въпрос четири години по-късно беше именно до каква степен тези различия са загърбени. Дали групата ще успее да се сработи отново и да постигне единодушие. С голямо удоволствие наблюдавам резултатите от дългоочакваната им взаимна работа, тъй като “Communion” си заслужаваше чакането и надеждите. Предостатъчно внимание е отделено на продукцията, поета не от кого да е, ами от Fredrik Nordstrom. 80-членен оркестър и 32-членен хор са се погрижили да ви продухат мозъка още с пускането на албума. Ревностният фен на Septic Flesh е свикнал да получава изненади от албумите на бандата още от “Ophidian Wheel” насам. Много се заекспериментира в състава, всеки се опитваше да издърпа колектива в различна посока. Не очаквайте нов “Sumerian Daemons”, бандата отново е скочила по тангентата, като този път представя доста по-опростена структура и по-директни рифове. Албумът е компактен не само като продължителност, но и като градеж на песните – те не губят време, не се размотават, не разсейват вниманието, а го концентрират в точно определена насока. Обикновено Septic Flesh оставят музиката им да тече свободно, оставят мелодиите да се разгърнат, правят преходите плавни. На “Communion” са сложени юзди – песните влизат, избесняват, оставят слушателя без дъх, без време да се съвземе и излизат по същия начин - бясно и без излишни отклонения. Въпреки оркестъра, интерлюдии почти отсъстват, което прави от “Communion” един доста нестандартен симфоничен албум. За следилите сцената в последно време, оркестрациите дори ще се сторят оскъдни в сравнение с други нашумели експлоататори на похвата като Dimmu Borgir или Nightwish. Тук компромисът обаче не е в качеството, а в количеството. Включванията на оркестър и хор са съществени, добре обмислени и на възможно най-подходящите места. Резултатът е прекрасна атмосфера, а не пренасищане. Общото звучене е подчертано модернизирано – поставен е акцент на мощта, техничността и агресията. Всичко е по-бързо, по-технично, с акцент върху ритъм секция, насечена по модерните стандарти. Това може да отблъсне в първия момент запознатия с творчеството на групата фен, но отнема едва няколко прослушвания до пълното разбиране и приемане. Ако трябва в чисто музикално отношение да направя паралел между “Communion” и друг албум на Septic Flesh, това ще е “Sumerian Daemons” от една страна и “Ophidian Wheel” от друга. Мачкащото блек/дет усещане от предходната тава е запазено и дори надградено в песни като “Babel’s Gate” и “We the Gods”, а мелодичността и лиричността на класиката им от 97-ма е възродена в композиции като “Sunlight Moonlight” или “Narcissus”.
И в крайна сметка, накъде са се запътили Septic Flesh? Крайната спирка от шеметното им влакче на ужасите все още не е ясна, но повече от убеден съм, че това не е гара “Communion”. Гръцката авангардна формация е белязана от сблъсъка на характери и музиканти с различни идеи. Докато консенсусът между личностите в групата не е окончателен и удовлетворяващ всички страни, няма да спре и дифузията на влияния и стилове. Нямам идея накъде ще ги поведе непосредственото бъдеще, но без съмнения наследникът на “Communion” ще е поредният скок в безграничната бездна на тежката музика. Засилката стои пред вас.
