Екот от кървави битки, подвизи на безсмъртни герои, съдбините на гордите, несъкрушими северни богове - всичко това подпечатано с огнени руни, изписващи гордо “Amon Amarth”. Това означава единствено и само завръщане на шведските метъл разказвачи. Десет години след дебюта им “Once Sent from the Golden Hall” и две след “With Oden On Our Side”, Amon Amarth продължават решителното си дело с нов опус – “Twilight of the Thunder God”. Още от името става ясно, че бандата няма де се откаже от музикалната насока, избрана още в началото на кариерата й. За същото говори и обложката, на която е изобразен Тор, синът на Один, изправен в неравностойна битка срещу зловещо морско чудовище - Йормунганд – Митгардската Змия. Със същата увереност и сила, с която богът държи своя символ – чука Мьолнир, петимата метъл воини използват своите музикални оръжия, за да ни зарадват с поредната доза стопроцентов метъл.

Макар албумите на Amon Amarth да не са концептуални в чистия смисъл на понятието, те твърдо следват определена лирическа и най-вече музикална линия. Но като че ли най-свързани са последните два, като “Twilight of the Thunder God” спокойно можеше да бъде кръстен “With Oden On Our Side 2”. Както стана по-ясно горе, в новото CD централно място заема не Один, а неговият син Тор. От музикална гледна точка промените са дори още по-незначителни – същите къртещи рифове, железни сола и стабилния рев на Johan Hegg, на фона на гръмотевичните ударни, дело на Fredrik Andersson. Братята по китарно оръжие - Olavi Mikkonen и Johan Soderberg, отново показват завидна техника и класа. Естествено, имаме и нови нюанси – елементи на клавирна епичност се наблюдават в песни като “Tattered Banners Аnd Bloody Flags” и “Embrace of the Endless Ocean”. Освен това са поканени и гост-музиканти: гърлото на Entombed - L.G. Petrov, пее в “Guardians of Asgaard”; втората брадва на Children Of Bodom - Roope Latvala, показва умения в китарната надпревара на едноименната “Twilight of the Thunder God”; в “Live For The Kill” се изявяват финландските челисти Apocalyptica, дарявайки парчето с изключителна струнна неповторимост. Също така се наблюдава известен спад в темпото и щипка меланхолия, подсилваща чувството на обреченост, но това е разбираемо, тъй като музиката описва мрачната съдба на Тор, който среща своя Рагнарок, загивайки след като е убил титаничната Йормунганд. Като отронени сълзи звучат последните ноти на закриващата “Embrace of the Endless Ocean”, спомнящи съдбата на героя, обречен да умре сам в мъките си.

Албумът ще се хареса веднага на дай-хард фенбазата, тъй като всяка една песен носи духа на Amon Amarth, непроменен вече десет години. Именно тук обаче по-претенциозните метъл глави биха насочили своята критика към откритата цикличност и музикална повтаряемост, която се открива с просто ухо. Определено можем да чуем даден риф и да припознаем в него такъв, вече използван в предишни албуми, но леко преправен и позачистен – готов за нова употреба. Факт е, обаче, че цялото творчество на бандата се гради на тази идея и някак те успяват да продължат да свирят, като при все това все още звучат свежи и интересни – именно това ги прави уникални и с твърда решимост набират все повече фенове. Вече свирят на все по-големи сцени, пред все повече публика, наред с имена като Dimmu Borgir и Behemoth, с които премина последното им турне.

Сигурно има какво още да се иска от звученето на “Twilight of the Thunder God”, може би малко повече нови фолк елементи, например, но дори така Amon Amarth оставят конкуренцията далеч назад и поставят новия си албум на едно от водещите места за 2008 година. Достоен наследник на страхотния “With Oden On Our Side”, името на последното музикално отроче на шведите може спокойно да бъде гравирано със златни букви в дискографията им.