11-и октомври е датата на едно от най-големите концертни събития за годината и още преди да сме влезли в Зала 1 на НДК, вече е сигурно, че ще бъде сред най-страхотните такива. Защото когато става дума за професионалист от ранга на Joe Satriani, изживяването няма как да бъде по-различно от магическо. Би било безкрайно трудно да пресъздадем чутото и видяното с думи, защото те винаги бледнеят, когато магията говори чрез гласа на нотите. Но музикалната приказка на Joe Satriani трябва да бъде разказана.

Малко след 20 часа, първа на сцената излиза формацията на Dan Patlansky с произход от далечна Африка. Ясно е, че нито един музикант около професор Satch не е избран на случаен принцип, но лекият блусарски рок на усмихнатите южноафриканци се оказва приятна изненада. Макар и далеч от комплицирания стил на свирене на Satriani, Dan и компания показват високо ниво и техника и озаряват сцената с позитивната си енергия и чар. По време на 40-минутното им изпълнение залата вече се запълва, а вълнението нараства все повече. Колкото и да е добро това, което чуваме, е невъзможно да потушим нетърпението, знаейки какво ни очаква едва след броени мигове.

13 години не са никак малко време, но всяка секунда чакане се отплаща двойно, когато най-накрая виждаме как китарният господ отново слиза на Земята. Зазвучава “Shockwave Supernova” от едноименния нов албум. Каквото и да кажем относно техниката и начина на свирене на Satriani, ще бъде недостатъчно. А да видим всичко това на живо... е просто неописуемо и непонятно. За пореден път се убеждаваме, че той е напълно равностоен на речниковото определение на думата “гений”. Нито повече, нито по-малко – просто гений. И придружен от съвсем неслучайно подбрания колектив от Marco Minnemann, Bryan Beller и Mike Keneally, господин Satch мигновено ни изстрелва във виртуозния космос на личната си, безкрайна галактика от звуци.

Сетлистът е разнообразен, звукът в залата е кристално чист, а Joe Satriani с абсолютна лекота галопира по грифа, преобръщайки цялата ни представа за китарно соло надолу с главата. Mike Keneally също доказва, че има причина да е на сцената с него и смайва всички със соловото си изпълнение на клавир и китара... едновременно. Започва “Flying in a Blue Dream”, последвана от още три песни от деветдесетарските албуми и заглавната творба от дебютния “Not of This Earth”. Не, Joe определено не е от тази планета. Цялото концертно пътуване из дискографията му звучи като на запис, но живата му емоция не може да се сравни с нищо. След първите няколко парчета Satriani сърдечно поздравява публиката и ѝ посвещава прочувствената “Friends”. Следват класиката “If I Could Fly” и още пет песни от “Shockwave Supernova”. На практика чуваме повече от половината нов запис, включително и прекрасните лирични отклонения “Butterfly and Zеbra” и “If There Is No Heaven”. Оказва се, че всъщност и музикалните “роботи” имат душа, и то каква! Идва ред и на Marco Minnemann да изпъкне, докато превръща солото на барабаните в истинско зрелище за публиката. Разбира се, няма как да не чуем и най-големите класики – може би най-известната “Always With Me, Always With You” и закачливата “Satch Boоgie”. Общо двадесетте композиции изминават като за части от секундата и идва ред на биса и “Big Bad Moon” – единственото парче с вокална партия, брилянтно изпълнена от самия Satriani. Едва ли някоя друга песен би могла да сложи по-добър финал от “Surfing With the Alien”. Цялата публика става на крака, а емоцията завладява всичко.

След първото си посещение у нас, Joe Satriani прави още шест студийни албума, получава още три номинации за “Грами“ и прави стотици участия по цял свят. Но дори за момент не спира да ни изумява и да открива нови и нови измерения на китарната гениалност. А вторият му концерт у нас е поредното доказателство, че думите често са излишни. Понякога е нужно само да отворим сърцата си и да почувстваме...

Виж снимки от концерта тук.