Едно от главните събития в дет метъл календара тази година вече е факт, не особено радостни обаче бяха обстоятелствата около зачеването на “Fury and Flames”. Преди всичко, ненадейната смърт на Jared Anderson се отрази твърде неблагоприятно на Erik Rutan, с когото винаги са били близки приятели. За щастие, американският детаджия се е възстановил бързо от неприятната случка, отново е в пълна кондиция и продължава да сече систематично в духа на своите предишни албуми. С това, обаче, разместванията в състава не се изчерпват, а тепърва започват – Erik е единственото останало звено, свързващо “Fury and Flames” с предходния “I, Monarch”. Като за начало, Hate Eternal вече не са трио след добавянето на Shaune Kelley за постоянен член на групата – дългогодишен познайник на Erik още от времето в Ripping Corpse, непосредствено преди присъединяването му към класиците Morbid Angel. Наличието на втори китарист не се е отразило много силно поне на студийното звучене на бандата - режещите двойни рифове определено са станали доста по-плътни и наситени, но в сравнение с предните албуми промяната не е толкова натрапчива. От доста по-голямо значение е връхлитането с гръм и трясък на заместника на Jared – не просто кой да е, ами самия Alex Webster от плът и кръв. Осезаемо се е покачило участието на баса в звуковата касапница и точно това е най-голямото достойнство на “Fury and Flames”. Още от началните секунди на “Hell Envenom” канибалските ръце на Alex ни подхващат и се изгаврят със слуховия ни апарат от всички възможни ъгли и положения. Блестящо представяне, на което закономерно е акцентирано в албума. Безупречна е и невероятната продукция, значително по-добра както от последните албуми на Hate Eternal, така и от последните опити на Erik като продуцент – “Kill” на Cannibal Corpse и “Icons of Evil” на Vital Remains. Изобщо, от чисто техническа гледна точка албумът е изпипан с прецизността на нервен хирург. Малкият недостатък на Hate Eternal винаги е била относителната повтаряемост и неголямото идейно богатство на всеки албум. Все пак ще се съгласим, че музикантите не целят някаква композиционна сложност, а точно обратното – тотално дет меле без милост и почивка. В това отношение “Fury and Flames” постига задачата си напълно, защото е плътен, суров и агресивен до изнемогване. Не ми се нрави напълно нивото на техничен шум, който сякаш заглушава всичко останало в тавата, но както вече казах, този негатив е едновременно и най-голямата сила на флоридските детаджии. Hate Eternal са в пъти по-брутални от повечето дет групи и толкова безчувствени към слушателя, колкото е и кварталният касапин. Неслучайно и се радват на толкова голямо внимание в дет средите. “Fury and Flames” не отстъпва по нищо на своите предшественици, като със сигурност вдига акциите на и без това вече оскъпените Hate Eternal.