Учудващо е как никакви вътрешни дрязги не са успявали да докоснат качеството на музиката, предлагана от Rage. Не е като да е нямало скандали около гигантите на немския хеви и пауър метъл - за 25 години съществуване и 18 студийни албума Rage претърпяха немалко шокови размествания в състава. Peavy Wagner обаче нито веднъж не направи компромис с музиката си, а продължи да издава първокласни албуми напук на всичко около него. Такъв е случаят и сега, след като Rage се разделиха с Mike Terrana, наричан неслучайно Машината. Един от най-именитите барабанисти в тежката музика напусна групата след осемгодишния си престой, белязал според мен периода на Rage с най-добър състав от чисто технична и професионална гледна точка. Какво да чакаме от групата в такъв случай? Нищо по-малко от неколкотонов челен сблъсък, който ще ви отнесе без милост. “Carved in Stone” представлява голямото завръщане към старото звучене на Rage – това от средата на 90-те с албуми като “Trapped” и “The Missing Link”, на което аз самият симпатизирам най-много. Много директен хеви метъл се изсипва от тазгодишния запис на бандата, без класическите елементи, наложили се в звученето им през последните години и донесли не по-малко любими и значими албуми от старите на групата. Радваща, обаче, е изненадата, защото е изпълнена по блестящ начин и с типичното за Rage дяволско умение. Промяната несъмнено е подбудена от албума “Into the Light”, който Victor и Peavy записаха по случай двадесетата годишнина на Nuclear Blast. Подобно звучене откриваме и тук, малко по-тежко, олдскуул и блъскащо. Никакви пролуки няма в инструментален план, защото зад барабаните е застанал Andre Hilgers от Axxis, който изпълнява ролята си безпогрешно, така че всяка носталгия по Mike е напълно заличена.

Заглавното парче започва с приятна, епична мелодия – нещо като задаващите се от тъмното светлини, напомнящи ви, че карате в насрещното. Твърде късно за обръщане, защото следва вероломен спийд риф и “Carved in Stone” набира скорост. Запомнящият се припев прави песента много химнова и наелектризираща. Следва отчасти трашърското начало на “Drop Dead” – високоскоростно парче без излишна показност или претенциозност. Просто съвсем естествено и завладяващо, точно както всички останали в албума. “Gentle Murders” открива с игрив южняшки мотив, подобно на класиката “Power and Greed”, но скоро се развихря до типична Rage-ърска тесла. Кратката ориенталска заигравка по време на солото служи за плавен преход към “Open My Grave”. Това е много стилна композиция, засвидетелстваща любовта на Peavy към историята и древните култури. Rage обичат да вмъкват такива царствени и величествени песни в албумите си – припомнете си “Dies Irae” отпреди шест години. Тематиката на албума, обаче, не са загубените цивилизации. Бандата ни интригува със социално ангажирани текстове - вижданията на Peavy за съвременните свят, общество и политика, представени по-скоро като критика към модерния човек. “Without You” стартира като успокояваща балада, но подобно на “Falling from Grace” от близкото минало прелива скоро в бързо и тежко парче. Следват няколко среднотемпови изпълнения – стабилен и надъхващ метъл, изпипан по всички правила на занаята. В “Lost in the Void” се забелязва отново хитовият елемент, главно заради открития и реещ се припев. Много енергия има във всички парчета на Rage, раздвижват заспалите мускули в тялото, най-вече тези в областта на врата. Епилогът на невероятния албум представлява мистичното “Lord of the Flies”. Тук са вплетени много оркестрални и хорови части, жизненоважни за изграждането на злокобното усещане в нея. Темата, разбира се, е едноименният роман на Уилям Голдинг.

Без следа от изтощение Peavy и компания са изковали новия си безупречен запис. Много е рано да се прогнозира за нещо подобно още в началото на годината, но “Carved in Stone” съвсем спокойно може да се окаже най-добрия и мачкащ хеви албум за 2008-ма. Следващият Rage навярно ще бъде отново в подобен дух – директна и непрощаваща олдскуулщина, защото това вълнува групата в момента. Все пак в съвсем обозримото бъдеще очаквам Rage да подхванат отново класическата линия, характерна за тях в последните десетина години. Това е заложено в сърцето на Victor, чието образование е класическо, а да си призная, това е и желаната посока за развитие от самия мен. Едно обаче е безспорно - каквото и да ни готвят Rage завбъдеще, нямам и грам съмнение, че ще е нещо невероятно.