Death Angel винаги са били известни с несломимата си склонност към експерименти. Групата спря да прави конвенционален траш още след първия си албум и се установи като една от най-прогресивните банди от Бей Ериа в края на осемдесетте. Голяма загуба за сцената беше разпадането им след невероятен албум като “Act III”, но издаването на никому ненужния “The Art of Dying” преди четири години изобщо не изглеждаше достатъчна причина за реюниън. Именно поради това съм склонен да разглеждам “Killing Season” като истинското завръщане на американската петица. Значително по-целеустремено и стегнато звучи формацията след четиригодишната пауза, достатъчно старание е положено и в композирането на самите песни. В стилово отношение Death Angel винаги са били твърде хлъзгави, а поставянето им в рамките на точно определен жанр - трудна задача. Понастоящем това е напълно загубена кауза, като в помощ може да се притече единствено словосъчетанието екстремен кросоувър. Не бих посмял дори условно да нарека “Killing Season” траш - последният албум на бандата, който попада в тази категория, е отдалечен на разстояние осемнадесет години. Това не пречи на Death Angel да звучат свежо и енергично. Предостатъчно груув елементи от модерната американска сцена са комбинирани в специалната смеска на “Killing Season” – южняшки и своенравен албум. Особено във вокалните линии на Mark Osegueda се забелязват раздвижените модерни ритми, които обуславят до голяма степен звученето на албума. Специално представянето на Mark е значително по-стабилно и изпипано в сравнение с “The Art of Dying”, където той звучеше крайно неубедително. Китарното дуо също се е справило много добре със своите партии, но все пак не съм очаквал нещо друго от Rob Cavestany. По-праволинейните и стабилни парчета като “Carnival Justice”, “Sonic Breakdown” и “Soulless” са смесени със закачливите и груувърски “When Worlds Collide”, “Dethroned” и “The Noose”, като резултатът е една раздвижена тава. На мястото си тежи откриващото “Lord of Hate” – чудесна композиция, много здрава и привличаща вниманието. Най-зрялото парче в тавата е оставено логично за самия край, в който се сблъскваме с улегналото “Resurrection Machine”.

Death Angel изобщо не се домогват до своето класическо звучене и усещане. Новото лице на групата е модерно и младежко, а единственото, свързващо бандата с осемдесетарския им период, е желанието да се развиват и да бъдат различни. “Killing Season” не успява да стигне нивото на първите три албума на групата преди разпадането й, но дори и така той е пълен с идеи и жизненост, а това ми позволява да погледна със значително повече оптимизъм към бъдещето на Death Angel, отколкото преди четири години. Калените традиционалисти трашъри ще си докарат нервна криза с “Killing Season”, но на склонните да опитват по-различни неща албумът ще се понрави много.