“This winter a dark telling of love will lead you into the realm of infernal hatred”… Същата тази омраза подклажда жаждата за отмъщение във вените на мъжа, оставящ бездиханното тяло на любимата си върху не по-студената от самата нея земя. Омразата на човека, раздиращ гърлото и гърдите си, призовавайки смъртта на върха на заснежената планина с изригваща от недрата й лава, откликваща на заглъхващите му писъци. Един разказ за тържествена клетва за ярост, бунт на личността, богохулство... За същия този обикновен човек, склонен да направи всичко, да отиде на края на света и да се пребори с всеки в името на отдадеността и страстта си. Накратко, разказ за пречистващата сила на абсолютното човешко падение... The Deliverance Of The Fall.

Това е името на втория запис на словенската блек метъл група Dekadent, а описанието отговаря на визуалната представа на самата група за новия й музикален опус и е инспирирано от официалния трейлър към албума. По силата на своите собствени думи, словенците отразяват индивидуалната експресивност, базирана върху основите на екстремната метъл музика. За мен нещата не свършват с това, обаче. Не и след това, на което станах свидетелка благодарение на епичната концептуална история, вплетена дълбоко в сърцето на албума... Далеч не.

Противно на очакванията ми, момчетата правят всичко друго, но не се ограничават в рамките на обикновения, посредствен и дори безидеен блек метъл, бълван на талази в последно време. За разлика от дебюта си – “Manifestation Of Seasonal Bleeding”, тук те ни поднасят една по-изпипана и достъпна история, служейки си с изцяло симфонични средства. Същевременно предлагат и всичко това, на което доказаха, че са способни – от късащите се от ярост гласни струни и невероятни клавирни изпълнения на пионера в словенския блек метъл, или просто Artur Felicijan, през плашещите китарни мелачки, до покъртително елегичните мелодии – това са Dekadent в пълния си блясък. И са тук, за да заличат всичко живо на мига, с всепомитаща сила и енергия. Повярвайте ми, това е най-малкото, което може да направи с вас втория им музикален шедьовър.

В основата на “The Deliverance Of The Fall” е залегнала историята за индивида, сблъскващ се с пречупената воля на духа си по времето, когато най-много се нуждае от нея. Преследван е от свирепа ярост и агония, които отприщват ненавистта му към Онзи, отнел живота на жената, която обича. Сблъсквайки се със собствените си страхове и демони, омразата и жаждата за отмъщение го повеждат по път, какъвто той никога не си е представял. Интересното е, че стряскащата представа на Dekadent е подкрепена и от чисто визуални моменти – героят, представен лично от самия Felicijan, крещи вследствие на собствения си яд, превземащ душата му на фона на леки симфонични нотки и равномерна басова линия, или открито богохулствено троши на парчета свещения кръст в каменна скала, докато китарното темпо и барабаните тематично пробиват дупка в съзнанието на слушателя. Симфонично, тъжно и изцяло инструментално е началото на албума, проявено в бавната оркестрация на пролога “Legates Of Blackness”, “Path Of Lamentation” и “Last Valediction” с епичната мелодия, залегнала във всяка следваща песен. Без прекъсване, мелодията се превръща в основа за цялата тава, изливайки се в композицията “A Cry Of Revolt”. Въпросната основа, обаче, има свойството да звучи коренно различно във всяко едно парче – дали заради променливата рифовка, бас и майсторското солиране, съпътстващо продължителността на песните, дрането на Felicijan или красотата на клавирите, внасящи допълнителен трагизъм в пейзажа, не мога да определя. Тук е моментът да отбележа, че китаристът Ivancic наистина се представя с няколко класи над това, което демонстрира в дебютната тава на Dekadent, но наистина не върви да обяснявам нещо, чиято красота може да бъде разбрана едва след като се усети. Шепотът, заместващ вокалната линия в “Covet The Encounter”, отстъпва пред екстремността на “Breaking The Wall”, където Felicijan продължава да сипе проклятия и закани по адрес на всички божества на фона на оркестрациите и поредното магично соло. “The Hand Of Truth” и “Call Of Deliverance” доизбистрят нещата до степен на неземно съвършенство, а след покъртителното звучене на самия инструментален епилог като че ли не остава нищо, което може да бъде добавено. Противно на това, Dekadent се завръщат в бонус песента “The Renaissanse Of Purity”, както единствено те знаят и могат, със същата тази ударна сила и яростна енергия, с които и се появяват в началото.

Ехото от “The Deliverance Of The Fall” все още звучи в съзнанието ми и съм сигурна, че ще продължи да го обсебва така цялостно и безвъзвратно още доста дълго време. “When God will fall a mortal will rise…” – това е девизът на бандата, която с втория си музикален шедьовър показва ясно, че няма как да бъде запратена в небитието на забравата. Както те самите обичат да казват, такава е съдбата на боговете, а не на малките, но истински, създадени от плът и кръв хора. И са дяволски прави.