Обикновено никой не се наема да прогнозира какво се въди в главата на маестро Arjen Lucassen, доказал се отдавна като един от водещите прогресив композитори със своята вродена непредсказуемост. Винаги, обаче, ми е било чудно защо въпреки неотменния фактор на промяна, никой от феновете не говори за нов или стар период в творчеството му. Никой не се оплаква, че новият албум, видиш ли, не е като онези другите – старите; или как Ayreon се е променил до неузнаваемост. Arjen не го е грижа какво мислят другите за него и този искрен непукизъм е до болка заразителен. Затова и хората винаги ще се разделят на два отривисти лагера, в единия от които музиката му ще е считана за отнесена и безинтересна. Но попаднеш ли веднъж в лагера на тези, които сверяват прог-часовника си съобразно новата творба на маестрото, няма измъкване. Веднъж фен на Ayreon – завинаги фен на Ayreon. Средно положение няма.
“01011001” е свързващото звено в историята, която Arjen гради вече 13 години и на която е посветил четири албума, три от които двойни. Нещо повече, новата му творба е последното парченце от пъзела, което прищраква идеално в иначе непълната картина, свързвайки привидно нелогичните части. Закономерно, мащабът е увеличен значително – 17 вокалисти и 25 инструменталисти оставят своя уникален почерк в записа. Arjen е комбинирал безпогрешно най-различни бленди, техники и обхвати и им е поверил интелигентни вокални линии в специфичния за всеки изпълнител стил, но и поставящ ново предизвикателство във всеки един момент. Дали като богатство на изказа, или като динамика, или като сила, Arjen избутва своите гости до ръба на възможностите им – там, където майсторите са свободни да бъдат себе си. “01011001” е опера в пълния смисъл на думата и то не само заради подходящата композиционна структура, а защото е завършена, комплексна и музикантска до крайност. И защото сред многообразието от привидно несъвместими гласове няма и следа от противоречие или колизия в музикално отношение. Албумът е като неизчерпаем акумулатор на енергия, мегаватово чудовище, което зарежда слушащия го с жизненост. Дълбок, въздействащ, бягащ от шаблона. Arjen постоянно сменя фокуса, малко преди слушателят да разбере основната идея, като така непрекъснато те принуждава да догонваш потока на мислите му. Това не означава, че творбата звучи незавършено или рязко. Точно обратното, като същевременно е по-оригинална и разнообразна от обичайното за модерната музика - напластяваща идеите си, вместо да ги преексплоатира и разтяга, както е обичайната практика.
Първите няколко песни от албума представляват портрет на извънземната раса Forever, която срещахме досега във всеки албум с марката Ayreon, като този път всички забулващи ги неизвестни са премахнати. “Age of Shadows” открива със силно технологично интро – посрещат ни ритмични машинни шумове, преливащи в типичната за Arjen рифовка. Прави впечатление, че творбата е малко по-рязка и тежка от обичайното, но и със специфичния почерк на маестрото. “Comatose” е директна адреналинова инжекция, бавно и спокойно парче, което обаче звучи по-скоро напрегнато, отколкото успокояващо – музикалният еквивалент на кофеиново натравяне, което събужда окончателно слушателя и го настройва за предстоящото развихряне. А то идва с “Liquid Eternity” и пълната гама от индустриални шумове, силно технологични семпли и бълбукащи органични звуци, които украсяват цялата тава по невероятен начин. Тук си проличава и контрапунктът директни, кратки песни срещу дълги, прогресивни епики, съчетаващи плеяда от настроения и идеи – еднакво въздействащи и сполучливи похвати, които Arjen е развил потресаващо добре. “Connect the Dots” е едно от двете парчета, изпълнени с критика към модерното общество и привидно бягащи от основната концепция на “01011001”. Весела, жизнерадостна и пост-Beatles-ка, “Connect the Dots” натъжава със стряскащия си реализъм. Безплътно и ефирно звучи “Beneath the Waves”, поради което в него са концентрирани по-прогресив рок звучащите вокалисти, с меко, почти утешително въздействие. “Newborn Race” разказва за зародилата се идея на Forever да експериментират със създаването на човешката раса, чрез което да възвърнат отдавна загубените си емоции и чувства. Съвсем логично, песента е първата по-оптимистично звучаща и приповдигната, последвана от наелектризиращата “Ride the Comet” - кратко и директно парче, едно от тези, с които асоциираме албума първоначално, защото са най-прихващащи и ефектни. За това допринася несъмнено и страхотният припев, дело на рокаджийката Magali Luyten. “The Fifth Extinction” е отново хаотично и трескаво, с множество дебати между отделните герои, разделящи вокалните линии на многобройни кратки включвания на всеки певец. Страшно динамично решение с голям ефект, още повече в комбинация с насечените рифови откати, подети едновременно от електрически китари и симфонични струнни инструменти. Кратка психеделик пауза с “Waking Dreams”, без която няма как да се разминем, предвид страстта на Arjen към тази разновидност на рока. А кой по-подходящ да изпълни такова парче от Jonas Renkse (Katatonia) и Anneke van Giersbergen (The Gathering)? Характерните за маестрото фолклорни заемки са вплетени по чудесен начин сред високотехнологичното господство из тавата. Тези елементи доминират отчетливо в песни като “Waking Dreams” и “River of Time”, в повечето случаи поети от съвременния бард Hansi Kursch (Blind Guardian). “Unnatural Selection” е здрава и плътна бичкия с достатъчно материал за лудо размятане на коса и глава. Действена, интензивна и стремителна, тя по този начин включва и музикално концептуалния момент от историята – развитие, еволюция, научен напредък. Следва още едно директно парче, което веднага се впива в сърцето на слушателя и отказва да се измъкне оттам – “E=mc2” е встъплението към заключаващата “The Sixth Extinction”, която открива с напрегнато машинно бучене и пронизително многогласие от цигулки, очевидно символизиращо воя на сирените. Въздействащо начало на описанието за разрушаването на Земята и края на човешкия род. Песента преминава през ужаса на унищожението – разтеглен в гротеска пасаж, последван от болезненото спокойствие след ядрен холокост. Този тежък, неподвижен и затихващ пасаж е поверен отново на Jonas, който с обречените си вокали обрисува тоталната безжизненост по неповторим начин. А кулминацията не само на песента, но и на албума, са закриващите три минути, през които вокалистите демонстрират границите на възможностите си в шеметен водовъртеж от мотиви.
“01011001” е поредната крачка встрани от обичайното за Ayreon, за която никой няма да упрекне маестрото. Едно обаче е същото - Arjen отново е написал операта си така, че да пасне перфектно на участващите в нея. По този начин се създава впечатлението не просто, че слушаме един нов Ayreon, ами едновременно с това нов албум на още десетина любими на всички ни банди. И заради това нито една секунда в албума не е излишна. Предполагам, бъдещето на проекта бива забулено от още по-голяма неизвестност сега, когато кръгът е затворен, а историята - завършена. Това, обаче, открива нови хоризонти пред Arjen Lucassen, а историята ни е свидетел, че той обожава новото и неизследваното.
