Траш инвазията блъска все по-отчетливо и зловещо на вратата. Миналата година оцеляхме след атентатите на Evile, Dekapitator, Municipal Waste и Gama Bomb, но тази се очертава да ни довърши по недвусмислен начин. Много хора прозряха в първата вълна нови олдскуул траш банди възкръсването на стила, но дали то всъщност ще се състои, ще разберем тепърва. Колкото и да се задържи това явление, факт е, че в момента олдскуул траш се прави с пълна сила от един куп дебютанти, сред които и нахъсаните американски младоци от Warbringer. “War Without End” е войнствен и стремителен, с онази атмосфера от осемдесетте, която втълпява, че ти остава единствено да млатиш или да бъдеш млатен. Без да е особено оригинален и напредничав, албумът e главозамайваща вратотрошачка без спад в темпо и настроение. Весела тресня, страняща от всякакви модерни течения в траша и заплашваща да ви продуха мозъка с муниции от стабилна, но не особено разнообразна рифовка. Не че ни трябва и повече. Момчетата от бандата очевидно са повлияни от ранните Slayer и Death Angel, като не се отделят и за секунда от буквара, което в случая е само и единствено плюс. Предвид поетия учебен траш материал, се учудвам, че младите побойници нямат политически ориентирани текстове, а за сметка на това предпочитат да пропагандират агресия и войнственост, но пък за това подсказва не само името на групата, ами и подчертано пацифистката обложка. Няма особени мелодични заигравки, самата ритъм секция не оставя и достатъчно място за това. Задължителните китарни сола са чести, остри и прецизни, разтеглени в двубой между John Laux и Adam Carroll. Вокалите са ниски, гърлени, безмилостни и дрезгави. В техническо отношение, обаче, най-големи суперлативи заслужава барабанистът, който шиба настървено кожите, но разчупва често стъпката, дори когато китарното дуо забрави да го направи. Warbringer са все още доста далеч от зверското ниво на големите имена в траша, но поне не страдат от липса на енергичност и ентусиазъм. Това най-вероятно е хванало окото на Century Media, които не сме свикнали да асоциираме обикновено с подобен вид издания. А продукцията е дело на Bill Metoyer (Slayer, DRI, Sacred Reich), допринесъл немалко за осемдесетарското усещане в записа. “War Without End” е едно добро начало за кариерата на млада траш банда, която има още доста да надгражда, но и по всичко личи, че се е насочила в правилната посока.
