Обърнатият картографски ориентир явно е начинът да замаскираш обърнат кръст на обложката си и същевременно да се заиграеш с името на бандата си. Посланието, обаче, е повече от ясно, още повече в комбинация с наличието на две последователни песни в албума, озаглавени съответно “Down” и “To Hell”. А знаем какво значение отдават Norther на думите - все пак за предния си студиен албум се бяха постарали да съставят цял текст само от имената на свои стари песни. Отворих дума за “Till Death Unites Us”, ще си позволя да се повторя отпреди две години. Norther бяха в отчаяно търсене на себе си и на подходящата ниша, в която да процъфтяват. Точно затова опипваха почти слепешката в най-разнообразни посоки и пробваха различни похвати и стилове за песните си. Общо взето същото демонстрираха и с излязлото преди месеци EP “No Way Back”, представляващо чудесен подбор от първокласен материал, на който обаче липсваше обединителният елемент както по чувство, така и по стилова ориентация. При “N” групата най-после си е възвърнала необходимото равновесие и е създала нещо завършено, с ясни и постоянни жанрови очертания. Оказва се, обаче, че това е бил най-малкият проблем на групата. Позволих си да направя по-горната ретроспекция на творчеството им само и единствено като забележка, която подлежи на поправяне, не и като укор към качествата на издаденото от Norther в последните две години. Даже напротив, спокойно бихме могли да сравним “No Way Back” с обезумелия главорез, който въпреки надлежните грижи на болничния персонал, някак си е успял да се добере до острите предмети. Далеч по-важни от баланса в една творба са нейните музикални качества, а за съжаление “N” не успява да достигне нивото на своите непосредствени предшественици. Не че албумът е лош, напротив, тавата е мощна, бичеща и безумна, само че не завладява със същия безупречен маниер както преди. Нито е толкова леснодостъпна, когато се разглежда в контекста на авторите си – “N” влиза под кожата едва след многократно слушане, а това може да е положително при някой сложен прогресив албум, но в никакъв случай не е добра атестация, ако си говорим за праволинеен, рифов мелодет.

Още от “My Antichrist” става ясно, че бандата е решила да се специализира именно в мелодета, а настоящото им издание ще избяга от стереотипа на пауър метъла с харш вокали – стил, в който Norther имаха лидерската позиция. Финландските му съзадтели сякаш един по един загубиха интерес и старателно забичиха луди рифове без необходимата мелодична нотка в песните си. “N” изобилства от такива примери, но ще се спра на “Tell Me Why” като най-очевиден от тях. Склонен съм обаче по-скоро да уважа това тяхно решение и да го приема за развитие, защото Norther не са направили компромис с качеството на музиката си и все още бичат невероятен финландски метъл. Бандата забива със същата пиянска енергия, която им е била присъща винаги. Все още жулят мазна жица с перверзно удоволствие, което не те оставя безучастен и в крайна сметка те спечелва за каузата. Но не мога да стая тъгата си по онзи очевидно губещ актуалност модел, в който двете китари се преследват една друга още по време на куплетите - участието на китари и клавир все още е достатъчно отчетливо, но този път играе по-скоро поддържаща роля, най-вече като източник на атмосфера, отколкото като парадигма на звученето. По-ефирни песни има достатъчно (“Savior”, “Forever and Ever”), макар и твърде далеч от нивото на “Close Your Eyes” или “No Way Back”, ако вземем вече споменатото EP за ориентир. Причината да считам “N” за един страхотен албум и поради която мога да простя малките му недостатъци, е остатъкът от парчетата в него – без изключение стилен и ефикасен начин да се смажеш от куфеене. “Down”, “Always and Never” и “Black Gold” са само част от безупречните попадения в десятката. Както и “Self-Righteous Fuck”, моят личен фаворит за тавата. И може би възможно най-неподходящият момент за групата да изпрогресарства – точно когато е стартирала с най-потрошаващите две минути в кариерата си. Парчето преминава през няколко също толкова добри мелодични пасажа, с множество смени на стъпка и настроение, а ти се иска да беше блъскало до откат, както си могат финландските пияндета. В албума е включено и вече набралото популярност “Frozen Angel”, с попроменен, гърлен куплет от страна на Petri – не толкова сполучливо решение, при положение, че отнема от остротата на контрастиращата преходна част. А увеличеният дял на чисти вокали намира своя тотален крах в “If You Go” - недоразумението на албума; опит, подобен на който се надявам да не чуя никога повече в тава на Norther.

В крайна сметка, след продължително и настоятелно циклене, “N” успя да се пребори за одобрението ми. Дори и при положение, че издадоха може би най-слабия си опит досега, групата е стабилна и надъхваща, което отърсва лесно безпричинното разочарование. Очаквам “N” да е необходимият експеримент, който ще доведе до нещо качествено ново след години от една вече ясно стилово ориентирана банда. Все пак никога не сме ставали свидетели на толкова мелодет Norther. Но дори и това не би могло да спаси бандата от всеобщото правдиво негодувание, ако измъдри още един албум като “N”.