Арт метълът е изключително абстрактна сфера от тежката музика – до такава степен, че понякога е трудно да го критикуваме логически, говорейки за правилно и грешно. Но има един сигурен, отличителен фактор. Той се получава, когато е налице експериментална идея, която цели да руши своите граници. С много опит, това еволюира в нещо присъщо – в стил. А малцина могат да се похвалят, че са собственици на стил от класата на Dream Theater.
Пред нас е най-амбициозният труд на групата до момента. С това издание те заменят традиционната концепция за албум с нещо много по-грандиозно. Естеството на този тип работа е крехко, защото съвсем лесно би могло да се превърне в плоска имитация, но музикантите от този състав не се плашат от такова предизвикателство. Резултатът: “The Astonishing” е, с една дума, удивителен.
Още с отзвука на първата прогресия статуквото е вече заковано. Това са Dream Theater – качествени, мелодични и силни. Те отново са отворили торбата с чудесата, все така пълна с интересни идеи и луди хрумки, примесени с лирични и/или тежки инструментали. Превърналите се в запазена марка резки смени на ритъма, който се мята от инструмент на инструмент, печелят вниманието на слушателя все така ефективно. Музиката през цялото време шари във всякакви посоки, което ѝ придава почти хаотичен характер, но никога не достига до неразбираемост. През цялото продължение на този двучасов траклист, спад в качеството няма. Понякога се прокрадва идеята, че на John Petrucci вече не му достигат известните ноти. При все това е трудно да се повярва колко нови, ценни идеи присъстват тук – тъкмо те спират творбата от това да изпадне в каквато и да е форма на повторение. Композициите разчитат главно на симфонични оркестрации, но те никога не поглъщат останалите инструменти. И преди някой да отправи обвинението, че това е поредното им издание, в което басът се губи, трябва да се осъзнае, че той тук има специфична роля, която спазва.
Цялостно, музиката тук е много по-стегната и целенасочена. Присъства сюжет, което придава сладък, емоционален привкус на мюзикъл. За детайлно проследяване на историята е нужно последователно четене на текстовете, но майсторството, демонстрирано тук, показва, че дори без тях всичко е осезаемо. Самите инструментали разказват многослойно за героите и характера им, за действията им и техните последици. Мелодиите и концепцията са вплетени умело с перфектна умереност. Трудът никога не се превръща в чист мюзикъл, но никога не остава и просто рок запис. Въпреки това, подобна конструкция може да натежи, защото е рамкирана в даден контекст и трудно би могла да бъде слушана извън него. Невероятното постижение тук е, че много от парчетата са толкова силни и паразитни, че сами разбиват собствената си рамка. В тези два диска има много емоция и изобилие от класически идеи, изпълнени така, както само Dream Theater умеят. Докато затваряте очите си в наслада, музиката илюстрира мрака пред вас и разкрива цял свят. Този епос граничи с други сфери на изкуството. Това е постижение за Dream Theater, а изпълнението му – постижение за целия жанр.
С “The Astonishing” е покорен нов връх в изненадващо неуморното развитие на Dream Theater. Албумът е ясно доказателство не само за умение, но и за продължителна оригиналност в него, а стилът на групата тържествува през цялото му продължение, без да губи своята основа. Налице е шедьовър, който се простира отвъд дефиницията на своя жанр.
