Тук иде реч за банда опитни музиканти, които видимо и осезаемо са тръгнали с една нагласа: да правят нещата правилно. А това е действително тежко занимание на място, където липсват дори условията за това. У нас сме свикнали да се примиряваме, че не можем да изкараме търсения звук отвъд сферата на изкуствената музика, където знанието отдавна е изместило таланта. Но с инат и труд, тази банда прави постижение, което много малко нашенци достигат, при това в жанр, който тепърва има да се развива качествено у нас. Тази банда се казва Nameless Day Ritual.

Има неволен, конкретен подход в действие, когато се борави с българска банда. Това е манталитетът “А, чакай ся, всеки момент ше стане тъпо, остави!”. Опасението, което е много трудно да накараш да замлъкне, се проявява у повечето фенове на качествена музика, защото тя рядко се среща по нашите ширини, особено във въпросния жанр. Тук често “оригиналничене” се бърка с “талант”, а оттам “повторение” се бърка с “опит”. Нужно е абстрахиране, потапяне в музиката и отхвърляне на предразсъдъците, че нищо българско не може да е толкова добро. Ето тогава “Birth” започва да сияе и се превръща в най-добрия български модерен метъл до момента.

След атмосферично, източно-повлияно интро, “Far Out” избухва метафорично и фактически. Тежест, ритмика и, най-важното, комплексно наслояване на траковете. Стилът, освен модерен, се обосновава като фюжън-метъл. В албума има много пеене, да – на английски и с добро произношение. А отвъд това, вокалистката Ася се справя чудесно. Тя предлага набор от чисти, алтернативно звучащи вокали, както и екстремни такива. Работата ѝ е богата на интересни извивки и украшения, които демонстрират майсторство над гласа. Екстремната част от пеенето за някои първоначално може да прозвучи странно (или дори неразбираемо), заради обработка с цел уплътнение. В композиционен план, трудът е паразитен в правилните моменти и сдържан в останалите. Ценно време в емоция, преведена в музика, тук има немалко. А тя е изпъстрена с яки брейкове, рифове, сола, че дори и ембиънт моменти. Възможно е да се усети известна еднаквост заради избрания ефект за ритъм-китарите и естеството на вокалната работа, но реално в рамките на 34-минутна продължителност няма кога това да натежи. И да, тази продължителност, макар смислово оправдана, остава фактически кратка. Но вярвам, че вече е време да си го признаем – сега се действа така. Това далеч не е нещо лошо, защото остава време за добра обработка на материала, а и води до липса на излишни пълнежи. Изложените 34 минути са фрашкани със здрава музика, предлагаща широка палитра от настроения. Има какво да те накара да се отпуснеш, какво да те накара да куфееш, какво да те надъха за деня ти и какво да те провокира да натиснеш replay. Прави впечатление, че интродукциите на песните са винаги почти чисти китари. Те са обработени да звучат различно и несъмнено имат общо с поддържането на избраната тематика, но може би са и единственото, относно което има място за критика – превръща се във форма на повторение. Сред шестте трака няма такъв с продължителност под четири минути, като се простират до почти осем (които не е лесно да запълниш с нещо смислено). Няма недомислици относно подредбата, но има жажда за още; сякаш липсва още едно бързо, надъхано парче. Неминуемо това произхожда от факта, че по-спокойните моменти присъстват по-дълго време, чисто количествено, заради музикалния характер на групата. Но това са маловажни забележки, които по никакъв начин не представляват негатив. Когато погледнем нещата обективно, виждаме едно стегнато, добре-изглеждащо издание, което звучи супер. И просто не ти достига вяра да си кажеш “Верно са българи”. Защото просто не звучи така. А това се оказва комплимент, който рядко можеш да си позволиш да отправиш.

Макар да изглежда кратък, “Birth” всъщност не е. Музиката тук е не просто добра – тя е многослойна и заразителна, което прави труда богат: приятен и интересен за слушане отново. Това е силен дебют, оставящ глад за още. Нещо повече – единственото цялостно добро проявление на модерен метъл у нас, а не просто представена идея или показано качество. Тези неща сме ги имали поотделно, но никога в завършена цялост. Налице са добра композиция, професионализъм, немалко оригиналност и правилен подход. Nameless Day Ritual поднасят нещо така неочаквано добро, че трябва да се чуе поне няколко пъти, за да се оцени.