Трети април 2016-а е датата на едно от най-очакваните и посещавани клубни събития у нас изобщо, а именно концертът на бившите членове на една от най-култовите метъл банди (ако не и най-култовата) – Death DTA, подкрепяни от младите и талантливи немци Obscura. Излишно е да обясняваме колко голям и сериозен е този шанс за българските фенове и че 14 години след смъртта на ненадминатия Chuck Schuldiner, недостойно определяните като “трибют” музиканти, реално участвали в самите записи на албумите на Death, са най-истинският възможен досег до магията на музиката му. Gene Hoglan, Steve DiGiorgio, Bobby Koelble и Max Phelps – едни от хората, докоснали се най-близо до величието на легендата Death. Колкото и грандиозно да звучи всичко до момента, както винаги покрай концерти от подобен мащаб и величие, всеобщото мрънкане на българския фен е правопропорционално на искрения ентусиазъм. В случая обаче, абсолютното разпродаване на билетите и претъпканият подлез край “Mixtape 5” от часове преди началото потушават поне предварителната доза хейт.
Малко след 20:00 започва едночасовият сетлист на Obscura, които от първия миг на сцената с устрем започват да показват защо през последните години набират все по-голяма скорост и се издигат все по-нависоко по стълбицата на новото поколение технични дет метъл групи. Ставаме свидетели на забележително виртуозно и вдъхновено представяне на нови и стари песни, основно въртящи се около чисто новия им запис ”Akróasis”. В началото атмосферата е твърде тиха и спокойна, въпреки че клубът вече е почти препълнен, но след като зазвучават и по-познатите парчета от “Cosmogenesis”, енергията на публиката постепенно се отприщва. Нито възрастта, нито скромният брой студийни албуми пречат на Steffen Kummerer и компания да изнесат един брилянтен урок по безупречно живо свирене, по немски педантично. Успяват да предизвикат и коментари от рода на “Ама тези са прекалено добри, за да се слушат на живо!”. Действително, многопластовото им експериментално звучене не е за всеки, но феновете им в тълпата са щастливи от чутото и към края на изпълнението си Obscura получават заслужени бурни овации.
Час по-късно в залата почти няма свободен сантиметър и бавно минават най-безкрайните 30 минути чакане в трепетно вълнение. Но последвалите два часа и малко започват и отминават като на сън. Неусетно сме отнесени от безмилостната вихрушка на “Living Monstrosity”. Публиката губи всякакъв контрол и всички присъстващи крещят с пълния капацитет на гласните си струни. Без излишни приказки и с кратък поздрав, внушителните живи легенди на дет метъла ни заливат с “Out of Touch” и “The Philosopher” от великия “Individual Thought Patterns”. Еуфорията е всеобща и всепоглъщаща. В погото няма никакви задръжки, а звукът, изливащ се от сцената, трудно може да се сравни с нещо друго. Миналогодишният концерт на Cannibal Corpse например е като спомен от мила приказка в сравнение с безмилостната сеч на Death. Започва подробна обиколка на най-бруталните класики от всички албуми, наред с “Open Casket” и “Suicide Machine”. Докато повечето хора от предните редици са заети да си отвинтват главите в мошпита, джапанките на Steve DiGiorgio набират огромна популярност и за момента са по-важни от факта, че човекът е участвал в цели два албума на Death – приоритети.
Трябва да се отбележи, че звукът в залата този път не е в най-кристалната си форма, което дори кара някои фенове преждевременно да си тръгнат и е изненада за предимно добре озвучените концерти в “Mixtape 5”. До края на сетлиста чуваме повече от половината “Individual Thought Patterns”, размесен с равни количества песни от “Human“ и “Symbolic”. Края на редовния сетлист бележат “Bite The Pain” и “Spirit Crusher”, които предизвикват поредния фурор пред сцената и всички куфеят като за последно. Само че не е за последно, защото най-доброто, разбира се, остава за десерт. Следва бис от цели четири песни, стартиращ с “Zombie Ritual” и “Baptized In Blood”. И един от най-великите моменти за вечерта е неземното изпълнение на “Crystal Mountain”, по време на която можем да се закълнем, че духът на Chuck е все още жив, някъде сред нас. “Pull The Plug” е финалът на едно премазващо титанично изпълнение, което въпреки всички обективни и необективни фактори ще се помни още дълго като един от най-грандиозните екстремни концерти у нас.
Виж снимки от концерта тук.
