Чували сте за “Transformers”. Това са вечните роботи, които за секунди, по най-нереалистичния начин, от всячески превозни средства и животни се превръщат в гигантски механични същества, обитаващи стелажите на всички магазини за играчки. И кината веднъж на няколко години, когато Michael Bay реши, че е време да предизвика нечий гняв.

Но нека помислим колко трудно е наистина да скапеш нещо с подобна концепция. Това са големи роботи, които се бият помежду си, поради причини… все едно какви! Това е практически издръжката на Холивуд от години, за години! И макар сферата на музиката да ни се струва далеч от това, казаното пак важи. Би било трудно да съсипеш рок албум на тема същите тия роботи, предвид с какви теми се занимава голям процент от жанра така или иначе.

“Roll Out” е компилация от песни, вдъхновени от горе упоменатите гиганти и изпълнена от различни артисти. Рискът е логичен – звученето ще скача през времетраенето. Но започваме добре и заглавното парче поставя силен старт, паразитно и ритмично – най-добрите извинения да направиш композицията си по-елементарна от китайски тефлонов тиган са събрани тук. А веднага след нея се позиционират Bush – едно от по-големите имена, фигуриращи тук. Съответно предлагат и една от по-стабилните песни. Но тя нито е нов материал, нито се вписва в концепцията (а който не знае какво е метафора, да не скролва до коментарите). Което отваря един неизяснен въпрос... каква е аудиторията на този албум? Издаден е от компания за играчки, вероятно с цел да се продава на аудиторията на самия франчайз, сиреч – деца. Но кое дете би избрало диск пред робот?! А дори и да се случи, кое дете ще схване и оцени текста в “This House Is On Fire”? От друга страна, колко неподозиращи възрастни, които просто посягат към компилационен рок запис, ще оценят препратките, дори и когато са насилени? И двете категории така или иначе ги чака разочарование: траковете започват да имат все по-малко общо и с концепцията, и с рок музиката. Минаваме през поп и електроника, които на много хора им се ще да са рок, но са толкова рок, колкото и Imagine Dragons. Истина е – някои от имената тук са големи и са не-лоши изпълнители, но това е просто, за да се продават бройки. А една китара рок не прави, нито пък корица концепция запазва. Това не изключва тотално и сполучливости като “Exiled” на Spurs, която е оригинален трак, пасващ идейно и звуково. Ако бъдем честни, всичко тук е добре изпълнено, с високо качество и много слушаемо. Феновете винаги ще могат да си намерят причини да харесат парчетата, а докато ги търсят, композициите ще се набият в главите им и работата ще е свършена. Но пък кой казва, че това е нещо лошо? В случай, че ви се слуша компилация от радиофрендли музика, която понякога е рок, това е чудесно издание, а времето предразполага към такива амбиции. Ако сте фен на Transformers, препоръката важи двойно. Ако пък търсите нещо по-смислено, подобно на работата на The Protomen относно MegaMan франчайза – това не е за вас.

Колкото повече се слуша “Roll Out”, толкова по-ясно става, че аудиторията тук са възрастните, стари и нови фенове на Transformers. В това няма срам. Всеки от нас има спомен от детството, който асоциира с някаква музика. Понякога е хубаво да слушаме тази музика и да попътуваме във времето за няколко минути. И макар този албум да не запазва своите обещания за рок и концепция, той предлага точно това. Някои ще го разберат, други не. Ако ви се слуша нещо приятно и елементарно – ето ви бърза доза. А това, че хеви метълът е истинския жанр, върху който трябваше да се фокусира албум за гигантски, млатещи се роботи, които стават на коли, камиони и тиранозаври, просто няма да го споменавам.