Със сигурност има кой да оспори това твърдение, но въпреки това: Pierce the Veil са най-добрата група на Fearless Records. За четири албума да покажеш, че знаеш как да правиш от едитинга присъстващ инструмент и интересни пост-хардкор (!) композиции не е просто талант, то си е чист подвиг в днешно време. А да държиш тази летва и още да си интересен си е направо трудно. Следователно – неоспоримо ценно.
Бандата за последен път се разписа през 2012-а със страхотния разкуфител-депресант “Collide With The Sky”, който нямаше как да не постави високи очаквания за бъдещето им. И четири години по-късно получаваме “Misadventures”, който визуално и концептуално изглежда по-весел. Но когато отмине мисълта “Ей, това е готина хрумка”, идват и други идеи за по-несполучливи резултати. Пък кой знае, може и от там да идва името.
Траклистът започва фюжънски, с по-елементарно електронно присъствие от това, което сме свикнали да очакваме. Осезаемо присъства един по-мажорен, весел дух в изпълненията, но, за съжаление, той води до стъпка назад от всичко, показано досега. Действително ако тези структури се обяснят на някого на хартия, те ще звучат интересни. Или поне по-интересни от това, което реално се чува. Присъстват глупава електроника, излишна мажорност и слабоумните модерни ревърби, които се плякат по половината днешни издания. Казано е, че албумът е бил започнат по време на турне с групи като All Time Low – очевидно това е повлияло на процеса му на създаване. Всички типични неща, които правят Pierce the Veil специални, които ги доказаха като бързо развиващи се композитори и музиканти, са тук, но са изкривени през едно шарено стъкло, което... под друг ъгъл може би е обложка на All Time Low. Лошо няма, само дето това е друг състав, в друг стил и с друго звучене. И все пак, ако се откъснем от идеята за потенциала, музиката тук често е приятна по един летен поп-пънк начин (^). Това от своя страна открива друг проблем, защото елементите на тежки вокали още присъстват и е странно да се чуват по същия начин, както в предишни издания, но инструменталът да е такъв, какъвто е тук. Търсеният ефект, на който са се научили, вече няма същото влияние и няма как да го има в такива обстоятелства. И именно подобни малки детайли дърпат “Misadventures” назад: точно да ти стане приятно и излиза нещо, което звучи сякаш недомислено. А най-лошото е, че е мислено, и въпреки това нарочно звучи така.
От една страна, това е изключително слабо издание за групата. От друга, Fearless точат лиги и броят пачки, защото тъкмо такъв тип бълвоч ще се върти до 101 и обратно по фестивалите, посветени на гуменетки, потници и самобръсначки в другия край на света. А малкото от нас, които слушаха PTV не защото сме 16-годишни момичета и/или сме в пубертета, а заради музикалните им качества, ще се наложи да пропуснем този труд. За всички останали – ако смесица между All Time Low и Pierce the Veil, продуцирана от половин продуцент на Justin Bieber (долната половина) ви звучи забавно – може да пробвате.
Винаги идеята за смяна на усещането в нечия музика е ценна. Представя еквивалентно количество потенциал и риск. Но когато представеното не звучи нито недовършено, нито нескопосано, а преднамерено елементарно – в най-важните моменти – то е просто жалко. Тъй че – да, промяна в усещането може да е фатална за един албум. Освен когато не вади супер много пари или не си на 16. Или другата половина на гореупоменатия продуцент.
