
Всяка година, в която има поне едно добро българско метъл издание, е добра година – дотам сме я докарали. Но понякога, когато 10 планети сред 100 реалности се наредят така, сякаш тиктакат в страховит ритъм, способен да пробуди невижданите, космически ужаси в дълбините, се знае, че приижда апокалипсис. Или пък изданията са повече от едно и просто не знаем как да тълкуваме такова събитие.
hereAndNow са софийска група, която се отличава с амбиция и с един по-западен, модерен звук, нетипичен за нашите ширини. За пореден път се налага епична борба с негативната настройка, с тътена на съмнение при пускането на всеки следващ трак – че може да е просто поредния трак, но накрая победоносна е групата. Защото дебютът “Flipside Story” е изключително допълнение към българската метъл сцена.
Още в началото си този запис е уверен в своето звучене и стил. Умерено мрачен, ядосан, качествен и с изненади в траклиста. Музиката попада някъде между модерния метълкор и мелодета, с крещящи, режещи вокали и тежки, но хармонични рифове. Като с всеки по-добър албум, колкото по-напред вървят траковете, толкова по-качествено се развиват композициите. Те притежават дори и леки прогресив наченки, които придават един много по-изпипан привкус. А когато ги няма, “Flipside Story” не се страхува да ползва и електроника – в правилните моменти и в правилното количество. При слушане си личи колко труд е вложен в тези парчета, но това не ги прави и безгрешни. Всички инструменти се справят и звучат добре, като най-ярко (и както подобава) са изявени вокалите и китарите. Рифовете са бързи и леещи се, предлагащи правилната атмосфера, а в комбинация с дрезгавото крещене, пакетът става пълен. Понякога китарите звучат по-скоро в баритон, сякаш струните са ползвани дълго време или самият звук е недобре уплътнен, но композицията остава на ниво въпреки това. Текстовете са на английски и има няколко грешки – изрази, които принципно не биха били така изказани – но като смисъл, те са осезаемо вдъхновени и носят провокации за склонните да мислят над чутото. Изразът е по-скоро обран – нещо нетипично за модерната сцена, което ще бъде оценено от подходящата аудитория. Всички позитиви няколкократно надминават малкото негативи, които особено за дебют са направо нищожни. Като прибавим няколко парчета със стабилен хитов потенциал към всичко това, се получава нещо страхотно.
“Flipside Story” е рядко срещан тип труд. От страна на българската сцена, той звучи свежо и ново. От друга страна, западните групи правят такава музика от десетилетие насам, но това в никакъв случай не е негатив. Феновете на този жанр ще получат едно по-олдскуул издание (от западна гледна точка), за което постоянно мрънкат така или иначе. Но като отхвърлим тези определения – това е стабилен, впечатляващ дебют, който определено заслужава вниманието на всички меломани. И сега остава да не съм прав за апокалипсиса и всичко ще е наред.