С развитието на музикалната индустрия, което наблюдаваме днес, почвата за издаване на концептуални албуми става не особено благоприятна. Съвсем в реда на нещата, количеството на сложни творби от този тип намалява. Затова и няма как да не ни изненада приятно досегът с третата пълнокръвна творба на италианците Souls of Diotima.
Италия е държава с традиции в пауър метъла, а и не се крепи на стара слава. Дори в момента Апенинският полуостров задава посоката, в която се движи съвременният неокласически стил. Rhapsody, Luca Turilli, Ancient Bards и много други знайни и не чак толкова знайни имена са наоколо, представяйки пред света италианската школа. Souls of Diotima като нищо могат да попаднат в категорията на горепосочените изпълнители.
“The Sorceress Reveals - Atlantis” е дълъг, многопластов и определено сложен запис. На пръв поглед той се състои от 20 на брой композиции, но всъщност голяма част от тях са прелюдии и прибавки към съответните песни. Историята за Атлантида е обхваната подробно и е атрактивно представена на слушателя. Предвид постоянното включване на разказвача в музиката, албумът може да се определи и като своеобразен мюзикъл. Единствено използвайки звука като инструмент, музикантите са създали цяла приказка, а докато слушаме музиката, картините изплуват пред очите ни от само себе си. Пренасяме се първо в стаята, където майката разказва приспивната приказка на детето си, а след това и в дълбините на океана, в легендарния за нас свят.
Въпреки че идеята на фабулата е да бъде приказка за лека нощ, от музиката съвсем не ни се доспива. Точно обратното, откриващата след интрото “The Land Of The Wind” влиза ударно. За осем минути композицията разгръща потенциала си, като показва в миниатюра всичко, което предстои да чуем отттук нататък. Песента помита с вихрушка от симфонии, придружени от насечени, но мелодични китарни рифове. Променливото темпо на припева внася епични мотиви в комбинация със страшно мощния глас на вокалистката Claudia Barsi.
За съжаление следващите произведения не са толкова внушителни и дори бледнеят пред откриващото. “Stories Songs and Celebrations” е типичната преходна песен, която звучи поне веднъж във всеки концептуален труд. “Divine Love” пък с баладичната си структура най-вероятно не е на правилното място. Положително раздвижване се наблюдава във “Fate and Destiny”, затова пък следващата “Gold And New Horizons” е незабележима и не впечатлява с нищо. Интересно защо точно нея групата е избрала за сингъл с клип. “Tears of Fury” е най-лесно хващащата песен в албума и въобще една от най-добрите в него. Тя и “The Battle Of Giants” успяват да се доближат до магията на “The Land of The Wind”, за да достигнат финала на епопеята с магичната “Our Atlantis”.
“The Sorceress Reveals - Atlantis” едва ли ще изстреля Souls of Diotima на върха, тъй като е по-сложен и изисква задълбочено слушане. Затова пък достойнствата му са много и е абсолютно препоръчителен за феновете на жанра.
