Изключително редки са случаите, в които дадена музика до такава степен успява да те завладее, че със седмици да не те оставя на мира. А когато си я пуснеш отново, да те грабва все повече и повече с всяко следващо преслушване. Точно това са постигнали небезизвестните немци Equilibrium с новия си епос “Armageddon”.
Петото издание на ветераните е неизмеримо удоволствие за ушите. Квартетът ни обеща фолк метъл и спази обещанието си напълно. След четири албума, без всякакво съмнение групата достига най-високия връх в кариерата си. Точно така, “Armageddon” не само е най-доброто, което чуваме от Equilibrium в последно време, но е и най-силното издание в цялата им дискография.
На всички е ясна ситуацията с мело-екстремните жанрове, наложили се като най-популярни в Европа за последните години. След излизането на феномена “Time I” на Wintersun, който успя да съчетае почти перфектно блек, фолк, симфоничен и мелодичен дет метъл, цялостната картина се промени. Много групи, вдъхновени от труда на Jari Mäenpää, започнаха да гонят неговия успех. В един момент всичко се оплете, а фолк метълът едва не загуби своята идентичност. Equilibrium, водейки се от масите, обърнаха поглед към симфоничните елементи, които започнаха да навлизат все повече в музиката им. И ето тук идва ключовата позиция на “Armageddon” – той трябва да даде отговор на въпроса накъде ще поеме немският квартет. Изводите са налице и са абсолютно категорични. Най-вероятно никой не си е представял, че тази група ще успее да изплува толкова сигурно над заливащите ни ежегодно лавини от посредствена музика.
Всъщност симфониите не са изчезнали, но в “Armageddon” те са повече от перфектна подкрепа към открояващите се фолк мотиви. А като се замислим, водещата идея съвсем не е нова. Equilibrium създават творението, което колегите им от Wolfchant така и не успяха да достигнат през 2013-а с “Embraced By Fire”. Времето успя да спаси Equilibrium и те не допуснаха грешките на сънародниците си.
Най-трудното в “Armageddon” е избирането на любима песен. Това е почти непосилна цел. Албумът няма никакъв пълнеж, всичко е изпипано до съвършенство. Слаба композиция няма, всички до една са потенциални хитове и концертни химни. Заглавието на едно от парчетата описва идеално епоса с едно изречение – “Armageddon” е born to be epic.
