Всеки път, когато се появи пукнатина в пространствено-времевия континуум, ъндърграунд скитникът Shogot ще подбира най-апетитните издания и събития от света на метъла, за да ги огледа отвътре - с научна или чисто любителска цел. Докато кръвта още не се е съсирила...
Понякога няма как да различиш какво точно – дявол да го вземе! – има предвид конкретен вокалист. Особено ако си дългогодишен фен на Defeated Sanity. Знам, че е тъжно, но тук идва моментът да те зарадвам с нещо, приятел. А ето какво е то: не си единствен.
Звучи ти като реклама на шампоан, а? И на мен така.
Обаче определено имам нещо предвид. И то е нещо строго определено, както и (често) проблематично. В случай, че си избрал за своя съдба да жонглираш с думи, навярно вече се досещаш – говорим си за артикулация.
Артикулацията не е сред силните страни на горграйнда.
Нито на бруталния техничен, да-си-такова-таковата дет метъл. Питай Devourment.
Не че тяхната позиция има някакво значение, разбира се. Дори когато си говорим за екстравагантна, прогресивна, вечно непреклонна и вечно непредсказуема; крайно низвергната, ала крайно убедителна, авангардна група като канадците от Gorguts, невинаги сме способни да различим отделните думи. И нито един от нас няма да бъде особено сюрпризиран, в случай че всичко е било наредено в тази строга последователност по презумпция – сякаш Luc Lemay отдавна го е предвидил. Сякаш тъкмо такава е била неговата стратегия – през цялото време.
И това е самият факт. Има и друг такъв: дори да чуваше ясно и отчетливо изреваните от Lemay слова, едва ли щеше да успееш да ги навържеш с тайна, забулена в мистерия библиотека в древен Ирак. Каквато е идеята на “Pleiades Dust”.
Или с духовното изпитание, познато на човечеството като Тибет. Каквато беше идеята на “Colored Sands”.
Както и да е. За да не ставаме натрапчиво обстоятелствени – както и престорено компетентни – ще говорим по същество. А именно:
- Понякога се опитваме да различим лириката насред опустошителния въртоп от екстремни звуци. Пример: EyeHateGod – “Trying to Crack the Hard Dollar”.
- В други ситуации ни се налага да различим лириката насред опустошителния въртоп от екстремни звуци. Пример: Nails – “You Will Never be One of Us”.
Сега две думи за Nails. Nails идват от САЩ. Nails нямат жанрова принадлежност. Nails просто приготвят коктейл “Хирошима”: метъл, хардкор, грайнд, пънк. И още нещо.
Резултатът е фрапантен. Нещо обаче ни подсказва – от известно време насам – че посланията имат огромно значение, вземайки предвид обстоятелството, че откриващата заглавна песен (1:31) приютява може би най-великия риф в метъла за 2016-а година. Поне до момента.
Така че ние в Metal World бяхме длъжни да направим онова, което все още не се бе случвало – във виртуалната мрежа в пълните ѝ размери. А именно: да разшифроваме лириките на “You Will Never be One of Us”.
Не беше никак лесно, приятел. Казвам ти!
За целта се допитахме до експертното мнение на експерта по кодове и всевъзможни шифри Николай Дунчев – един от големите изследователи и академици, работещ по труд, посветен на влиянието на Meshuggah върху съвременния екстремен метъл в глобален аспект.
Г-н Дунчев, в колаборация с моя милост, имаше възможността да чуе “You Will Never be One of Us” над 290 пъти. Ето какво успя да разшифрова:
“… /
… metal… DESTROY! /
We are not the same /
Fuck your church /
Fuck your saints /
Fuck your girlfriend [?!, бел. Ав.] /
... /
YOU FUCKING WHORE /
NO MATTER WHAT /
WE’LL JUST FUCKING GO! /
YOU WILL NEVER BE ONE OF US!!!! /
OPEN UP YOUR PAIN [?!, бел. Ав.] /
…. THE CHURCH… /
YOU WILL NEVER BE ONE OF US /
SUCKED IN DISGUISE /
WE WILL NEVER BE ONE OF US!!!!! /
… /
…. /
…. /
YOU WILL NEVER BE ONE OF US!!!!”
ПС: Знакът за многоточие е еквивалентен на пълна дезориентация и липса на всякакви предположения. Означава, че Nails ни счупиха главите.
Връщане назад няма.
