Skillet – едни от пионерите на християнския метъл, известни със зарибяващи, ритмични композиции. Естествено, че ги знаете. Шансовете сочат в полза на това да имате едно-две техни парчета из компа или плейъра. И тук няма място за вина – бандата може да се похвали с множество издания с хитове, скроени така, че хем да са метъл... хем не съвсем. Християнските мотиви може да са константа, но аранжиментите са били в жанрове като алтърнатив или модерен метъл. А тия дни добавихме и още един таг – поп.

Няма как човек да не се ядоса, че поредната група се е доближила до грозноватата, модерна поп музика. Skillet никога не са могли да се похвалят със стил, но винаги са имали разпознаваемо звучене, тъй че нужда от много поправки не е имало. В прав текст: ако тази тенденция ви отвращава, няма смисъл да четете нататък, защото реакцията ви е напълно разбираема. С една дума е нелепо музиканти, които си ползват инструментите, да прибягват до извращения (освен ако не са от Германия, че там някак им се получава от много години вече). Ама... на Skillet им отива малко.

“Unleashed” започва демонстративно с “Invincible” и една ясна представа за хубавото и лошото в траклиста. Почва се ударно, мощно, надъхващо – типичното, а след това по някое време се изреждат 3-4 нео-поп клишета, а после в 8/10 случая припевът е хитов и паразитен. И това се отнася до всяка една цифра на диска. Белег на целия труд е изключително мажорното, че дори и приповдигнато настроение в албума. Ефектът е същия както винаги: едно много ревитализирано звучене от познат извор. Това не значи, че запазените марки са си отишли: Бог, рози, женски вокали и нескопосани оркестрации все по някое време изникват, за да не забравите кого слушате. А да не говорим, че песента “I Want To Live” е направо 3-в-1 повторение на няколко техни стари хита (макар да не се доближава до нито един). Почти всеки трак може да се похвали с някой от сегментите си, като най-често иде реч за паразитните припеви. Пълнеж определено се намира в лицето на “Stars” и “Watching for Comets”, сиреч баладите, които остават постни и безинтересни. Но като цяло, предвид че съставът винаги се е характеризирал с чист и ритмичен звук, във формулата сега се добавя мажорност и техно елементи, а после и един страхотен миксинг – няма как да не се получава. Оттам нататък – просто не е за всеки, защото на моменти всичко е много далеч от метъла. И е въпрос на време да се изясни дали това е готино заради електронните добавки, или заради липсата на онова уморено драматично звучене.

“Unleashed” е различен, но запомнящ се в смисъла на хит-еднодневка. Групата запазва себе си, но на моменти прекалява с включванията от списъка “Не Щем“ от “Законите на метъла“. Но това изобщо няма да спре Skillet от успешно разширяване на аудиторията, защото това ще се слуша – метъл или не. Вярвам, че стига да не се стигне до тотално заличаване на есенцията им, нещата ще са ок. Нека тези, на които им се струва интересно, да опитат, защото по-скоро ще ви хареса – Skillet винаги са имали такъв ефект. А от друга страна... не ви ли омръзна от християнски мрънльовци? Тази година е годината на веселия християнски метъл, така че да се радваме, докато продължава.