Днес албуми не се слушат, или поне не масово. Съвсем в реда на нещата, хората предпочитат да си пускат само песните, които най-много им допадат. Като че ли вече малцина имат времето да седнат и да изслушат един цял запис. Това е в резултат не само на все по-напрегнатото ежедневие, но и на опитите на музикалната индустрия да изкарва максимални приходи от изкуството. И все пак бизнесът надделява, масовият слушател предпочита леснодостъпната и елементарна, полирана популярна музика. В момента най-вероятно се питаш какво общо има това с Insomnium? Абсолютно нищо, естествено. Дори обратното, името Insomnium, поставено в един текст с разсъждения относно състоянието на днешната популярна музика, създава остро противоречие. Парадоксът става още по-осезаем, когато погледнем към най-новото издание на мелодет ветераните.
“Winter’s Gate” е един своеобразен удар в лицето на днешната музикална индустрия. Освен че е концептуален, той е и с много интересна структура. Съдържанието представлява една песен, дълга около 40 минути. И въпреки дължината си, по думите на музикантите, песента е нещо като резюме на цялата история, която ще се предлага като книга заедно с албума. Самата тя е написаната отдавна, а идеята за нейното превръщане в музика се ражда още през 2014-а със създаването на “Shadows of the Dying Sun”. Така че, лирически погледнато, “Winter’s Gate” е естественото продължение на предшественика си.
В музикално отношение групата бележи огромен напредък. Налице са типичните за Insomnium стени от мелодични китари, създаващи характерното им епично звучене, останало неповторимо от никоя друга група досега. Тук-таме за смразяване на обстановката влизат същински блек метъл мотиви, а акустичните части, които не са рядко срещани, внасят красота и донякъде меланхолия. Niilo Sevänen се отчита със забележителни чисти вокали на някои места.
За съжаление “Winter’s Gate” няма да достигне върхове, ще бъде оценен от на-големите фенове на Insomnium. Вероятно самите те са знаели това още при композирането и записването му. Сложната структура и най-вече дължината ще попречат на неговия успех, което е наистина жалко. “Winter’s Gate” е красив епос, който заслужава да отделиш 40 минути от живота си. Няма да бъдат загубени напразно.
