Супергрупите никнат като гъби в съвременния метъл свят. Както на всички е известно, митът за шедьоврите, които може да създаде състав от известни професионални музиканти, рухна преди доста време. Дори много проекти го обориха напълно. Това, разбира се, изобщо не пречи на други да опитват. И ето го тук новият албум на Serious Black. Ако очакваш нещо ново и нечувано досега, по-добре смъкни малко критерия си.
Всъщност “Mirrorworld” не е лош албум, но общо взето повтаря това, което сме слушали не само в дебюта на групата “As Daylight Breaks”, но и в много други издания. Все пак класата и професионализмът са налице и още с първите тонове от интродукцията “Breaking the Surface” става ясно, че всичко е изпипано като по учебник. И като стана дума за интрото, то определено подготвя слушателя за музика, каквато няма да чуе по-нататък. Електрониките от началото отстъпват още в първата пълнокръвна песен – “As Long As I’m Alive”, където клавирите придобиват звучене а ла Sabaton. Китарните рифове и вокалните изпълнения на Urban Breed (подвизаващ се още в Project Arcadia) придават класическо спийд метъл звучене.
Но дори и след гореописаното, “Mirrorworld” стартира мудно и дори тромаво. Първите три песни не блестят с нищо запомнящо се, а “Heartbroken Soul” е с блудкаво полубаладично звучене, чак да се зачуди човек това Serious Black ли са, или Survivor са решили да правят музика през 2016-а година.
И оттук нататък нещата придобиват сериозен обрат. “Dying Hearts” стартира с красив дует между клавири и китари, внасящ леки готик мотиви. Опростената структура и мелодичните вокални линии превръщат песента в една от най-запомнящите се в изданието. Скоростта градира в “You’re Not Alone”, която с припева си се настанява удобно в ума и някак си те кара да си я пуснеш отново веднага след като я чуеш за пръв път. Но това действие би било грешка, защото следващата едноименна песен е вероятно най-добрата композиция, която Serious Black са създавали досега. Без никакви забележки – мелодия, техника, мащабност, вокали, всичко е тук. “Mirrorworld”, “You’re Not Alone” и “Dying Hearts” спасяват втория албум на супергрупата от съдбата, която тегнеше над него след първото преслушване на откриващите три песни.
Както става ясно, “Mirrorworld” има сериозни недостатъци, но и достойнства, които си заслужават вниманието.
