Ако попитате някой обикновен дет метълист на улицата кои са най-добрите италиански банди за него, шансовете да ви каже Hour of Penance са най-големи. И това е напълно нормално, защото гореспоменатата група наистина се доказа и си спечели името на един от най-смазващите екстремни актове на Стария континент. През 2009 излезе дебютният албум на една друга подобна формация от “Ботуша”, наречена Fleshgod Apocalypse. След като чух “Oracles”, вече мога без да се притеснявам да твърдя, че Hour of Penance си имат конкуренция. Тези две групи ще делят трона на италианския техничен дет метъл, както си поделят музиканта Francesco Paoli.

Трябва ви нещо апокалиптично (за да подгрявате за 2012, естествено)? Тогава “Oracles” е вашият диск. Творение, толкова силно и безмилостно, че ще ви се наложи да бъдете гипсирани от главата до петите, след като го чуете. Fleshgod Apocalypse са основани в 2007 и не са се нуждаели от много време, за да тръгнат на турне с холандската институция God Dethroned и да създадат първото си отроче. Вече “увековечих” името на Francesco Paoli в това ревю, но не споменах най-важното в случая, който разглеждаме. Изродът досега само деформираше микрофони с гласището си в Hour of Penance, докато в тази си банда, той не се е съсредоточил основно върху вокалите. Въпросната отговорност е поел Paolo Rossi, чийто тембър съвсем леко отстъпва на мегадълбоките излияния на главатаря на Deicide - Glenn Benton. Какво прави Francesco тогава? Скоростните бластове и човекопомитащите рифове са негово дело. Той не е от онези мултиинструменталисти, които биха могли да бъдат определени като добри. Той е феноменален! Уменията му надхвърлиха моите очаквания многократно. Неописуемо смазващите и бързашки китарни мелодии, родили се под пръстите, му режат нещастните ни главички с лекотата, с която нож прониква в масло. Парчетата са крайно екстремни и интересни като структура. Праскат се кански насечки, но това е нормално. Необикновенното е, че в “Oracles” има извадки от симфонични пиеси. Всичко е умерено и изпипано с вкус, поради което албумът е почти шедьовър. Няма да се хареса на незакалените уши, тъй че да внимавате, преди да грабнете първия Fleshgod Apocalypse. Бъдете предпазливи с това чудовище. И нека звърша с дразнещата ми склонност да съревновавам - един от най-качествените и радикални дискове в тех дета за годината.