Ето че се стигна и до един от тези материали, с които или ще си напълно съгласен, или ще отречеш написаното. Но какво да се прави, понякога музикантите имат неблагоразумието да разделят феновете си на два враждуващи помежду си лагера. А в някои случаи нямат избор. Второто се случи при The Agonist, които се наложи да се разделят с Alissa White-Gluz. И тук идва моментът на избора – дали групата взе правилното решение, приветствайки в редиците си гласа и присъствието на Vicky Psarakis? Новият албум на днешните герои дава красноречив отговор.
Още с излизането на първите два сингъла – “The Moment” и “The Chain” – много хора останаха разочаровани. “Five” се оказва много по-различен от това, което всички са свикнали да чуват от The Agonist. След носталгичния и противоречив “Eye of Providence”, групата несигурно поема по нов път в кариерата си. Vicky няма как да замени Alissa и това вече е ясно на всички. Тазгодишното издание показва, че и музикантите са стигнали до този извод, което е наложило ако не цялостна, то поне частична промяна. Музиката е по-опростена, по-атмосферична, някои биха я нарекли и по-комерсиално насочена, въпреки че може да се спори върху последното определение. Чистите вокали, които са силната част на новата вокалистка, вече са изведени на преден план. Това изобщо не пречи на агресивните моменти. Забележителни са диапазонът и техниките, които владее Vicky, това ѝ помага да експериментира в музиката и да достигне до мрака, така необходим в The Agonist.
Харш вокалите са слабата част, тук не може да има две мнения. Личи си липсата на достатъчно практика – в повечето случаи звучат нелепо, на места откровено дразнят. Тези негативи най-вероятно с времето ще бъдат поправени, ако не и директно ликвидирани.
Ако на “The Chain” е необходимо малко време да покаже потенциала си, то “The Moment” се забива директно в главата още с първото слушане. Тежките китари на куплетите в съпоставка с грабващия мелодичен припев са идеалната постройка за бъдещ хит. “The Ocean” и “The Hunt” също са изненадващи попадения, въпреки осезаемото олекотяване при тях. Следващата “The Raven Eyes” позволява на Vicky да покаже гласовите си заложби, излизащи извън всякакви жанрови граници. “The Resurrection” и “The Villain” мълниеносно връхлитат и връщат агресията в албума, като втората песен е една от най-добрите в изданието. Трябва да се спомене и бонус парчето на финала, кавър на известната поп песен на Hozier – “Take Me To Church”. Истинска радост е, че то достигна до нас (Napalm, благодарим ви сърдечно).
Най-накрая The Agonist решиха, че трябва да продължат напред. Да, може би плахо и несигурно, но промените са налице. Много стари фенове ще се отрекат от тях, това е сигурно, но и много нови ще се появят. Смяната на вокалите е за добро, а приятните изненади, можем да сме сигурни, тепърва предстоят.
