До съвсем скоро не смеех да се надявам на нещо ново от тези култови ъндърграунд герои. Сега не само че притежавам албума на завръщането – “Unexpected Fate”, но и най-спокойно мога да го определя като “жесток”. Тези, които никога не придобиват огромна популярност и масово признание, обикновено не изневеряват на своите принципи. Не правят стилови завои, не експериментират. Естествено, има някои изключения. Италианската машина Bulldozer не е от тях. Без да изненадва с нищо, триото просто успешно запълни една празнина, която зееше вече двадесет и една години. (През 1988 излиза предният запис на бандата, “Neurodeliri”.)

“Unexpected Fate” отстрелва слушателя с десет олдскуул метални куршума. Още отварящата заглавна песен дава ясно да се разбере, че албумът е тотална противоположност на модерното, помпозното, лъскавото и лигавото в метъла. Парчето стартира със симфонична мелодия - вероятно взета от класическа пиеса, която служи като въведение към болен риф, сякаш изваден от последната плоча на щатските екстремисти Acheron. Заради подобни жици стилът на Bulldozer бива наричан блек-спийд метъл. За мен клони повече към траш, а ако има блек жилка в албумите на италианците, то тя е Venom-ска – от първата вълна в сатанинския метъл. Дискът продължава с все по-първичните и необуздани “Aces of Blasphemy” и “Salvation for Sale”. Рифовете са максимално опростени и свистят с адска скорост (по осемдесетарските критерии за бързина). Фронтменът AC Wild крещи доста ожесточено, а тембърът му е близък до този на Tom Angelripper от немската институция Sodom. В припевите на някоко парчета, включително и на четвъртoто - “Use Your Brain”, го има онзи култов момент, в който по време на кратките паузи в дрането на вокала всички останали от бандата изревават дружно някоя ключова дума от текста. В следващата песен - “Micro Vip”, се появяват сола тип Iron Maiden. “Bastards” пък е голям среден пръст, насочен към лъжливата, крадлива, корумпирана власт. Bulldozer не се притесняват да ползват обидни епитети за политическите лидери като “лъжци”, “кравари”, “копелета”. След този бунт идва ред на следващата тресня: “Buried Alive by Trash”. За мен това е най-вълнуващата песен от албума и най-сериозното доказателство за известна китарноинвенционална ориентация в новия Bulldozer, отговорността за която носи Andy Panigada. Страхотен музикант! Забил е доволна порция прекрасни сола - балсам за измъчената от псевдомузика душица. В “The Counter-crusade” мелодиите, изобретени от китариста, не спират да мачкат, но тук по-добре изпъква лидерът AC Wild, който демонстрира висока класа с бас партиите си. “The Prediction” е единствената композиция в “Unexpected Fate”, която можем да наречем излишна. Едноминутен инструментал, нямащ никаква стойност - Andy Panigada прави някакви елементарни пинизи на шестте струни и нищо повече. Албумът свършва с мощната и безкомпромисна резачка “In the Name”. Много надъхваща песен - възможно най-адекватният избор за последно парче в “Unexpected Fate”. В един диск, който би зарадвал всеки почитател на метъл, изграден върху старите, осемдесетарски схеми. Диск, който няма да ви предложи нищо изключително и нечувано, защото целта на Bulldozer е съвсем друга - да ни принудят дълго време да си завинтваме главите, след като преди това сме ги откачили от куфеене под звуците на тяхната маниашка музика.