Новият Blood Red Throne заслужава внимание, дори само заради имената, които фигурират в бандата. Настоящият лайн ъп на групата съдържа изверги, взели участие в Satyricon, Emperor, Goatlord, Carpathian Forest, In Vain. Пичовете отново искат малко почивка и отдъхват от блек метъла... свирейки брутален дет. Както предните четири кланици на Blood Red Throne, “Souls of Damnation” има една единствена функция - да изтреби всичко живо, което се е докопало до диска.

С много технична, разчупена и ударна музика норвежците за пореден път няма да разочароват дет маниаците. Тавата предлага разнообразие - мелодиите бързашки се променят. Често момчетата набират свръхчовешки скорости на инструментите си. Рифовете направо се заковават в мозъка заедно с ниските ревове на Vald и агресивното блъскане по касите от страна на Anders Haave. Солата, макар и на моменти доста мелодични, се вписват добре в звуковия пейзаж. От изключителна важност за записа са чудовищните бас партии на Erlend Caspersen, които се чуват съвсем ясно и следователно мачкат сетивата ви с прецизността, с която хирург извършва поредната операция. Erlend ни е познат с работата си за едни от лидерите в днешното екстремно изкуство - Decrepit Birth и Deeds of Flesh. С други думи, това е най-опитният човек от Blood Red Throne, що се отнася до правенето на техничен дет. Без него бандата не би била същата.

“Souls of Damnation” навява приятни спомени за любими групи като Suffocation, което означава, че притежава сериозни качества. Свръхмодерната продукция и високото ниво на бруталност го превръщат в един здрав, железен тупаник. Може би недостатъкът му е в това, че не предлага нищо оригинално. Не е шедьовър и в никакъв случай няма да е най-доброто в дет метъла тази година, но това няма кой знае какво значение, защото благодарение на този диск Blood Red Throne запазиха репутацията си на една от най-тежките банди в Европа и, естествено, откъснаха още една камара невинни глави.