Дълго време отсъстваха от сцената канадските ветерани Sacrifice. Когато вече почти всички ги забравихме, шестнадесет години след “Apocalypse Inside”, тази култова банда, основана през далечната 1984, се завръща изключително силно с нова резачка - “The Ones I Condemn”. Албум, който би трябвало да влезе във всички годишни класации. Албум, който не бива да изпускате.
Наскоро по форумите се натъкнах на някакъв пич, определил стила на групата като метълкор. Груба грешка! Това твърдение е също толкова безумно, колкото би било да наречем Iron Maiden детaджии, Immortal - хардрокери или Dying Fetus - нео метъли. Подобно на останалите четири диска на Sacrifice, “The Ones I Condemn” е чист, олдскуул траш. Както казва колегата Dagon, бандата има свой стил и е малко трудно да се правят сравнения с други състави, но въпреки това бих препоръчал новия им диск на фенове, харесващи ранните Dark Angel, сънародниците от Razor и млади надежди като Warbringer.
“The Ones I Condemn” съдържа десет парчета, които не вдъхват и капка положително настроение в слушателя. Дискът е изключително стегнат и злобен. Sacrifice, личи си, са адски нахъсани и са дали всичко от себе си, с цел да направят албум, достоен да носи името на групата. Естествено, не очаквайте нов “Torment in Fire” или “Soldiers of Misfortune”. Все едно да се надявате Slayer да сътворят нещо от класата на “Reign in Blood”. Канадците са съумели да измислят перфектни като структура композиции, които създават мрачна атмосфера - какво повече можем да искаме? Класическите рифове-бръсначи фучат в изобилие и на места са направо брутални. Вокалите на Rob Urbinati стържат с лекотата, с която го прави и гласището на адаша от Exodus - Rob Dukes. Заглавната песен, “The Great Wall”, “Atrocity”, “Hiroshima”, “The Great Power Corrupts” са образци за безмилостен траш и следователно бъдещи химни. В двуминутната Slayer-ска касапница “The Devil’s Martyr” гост участия взимат Jed Simon, работил с групи като Strapping Young Lad и Zimmers Hole, и Dave Hewson от Slaughter.
Sacrifice се върнаха също толкова триумфално, колкото английската машина Onslaught преди две години. Без предупреждение, абсолютно безжалостно, “The Ones I Condemn” ще накаже тези, които смеят да се съмняват в групата.
