Най-острата блек гилотина на 2009. Може и да ви звучи налудничаво - годината наистина едва е навлязла в своята втора половина, а аз съвсем не съм от най-безпристрастните и ми е известно, че предстоят нови Immortal, Marduk, Naglfar. Но, Бога ми, обзалагам се, че в скоро време няма да се пръкне по-свиреп запис от “Victorious March”!

Ако до този момент сте асоциирали френската метъл сцена единствено с Gojira, то Dark Managarm няма да ви оставят съмнение, че има още какво да се изрови от ъндърграунда на “петлите”. “Victorious March” е дебютът на групата и съм щастливец, че точно аз имам честта да ви запозная с него, защото този диск директно класира създателите си в лигата на големите в световния блек. Четиридесетминутно тотално посичане в традициите на старата школа! С началото на отварящата “Black Blood” сетивата ми за миг спряха да функционират. Тази виелица от рифове, започваща от първата и завършваща с последната секунда на “Victorious March”, кара човек да настръхне дори в най-голямата лятна жега. Dark Managarm притежават онази злоба, която запечата ранните творби на Darkthrone, Gorgoroth и Mayhem в историята. Франсетата не се лигавят, не се опитват да се покажат като виртуозни музиканти, не правят тържествени акустични или мелотронни интрота, не добавят красиви мелодии на клавири, не разтягат локуми, излишно удължавайки песните си. Те убиват. С прости композиционни структури, с темпо, което не пада под средното, с младежки хъс. Вокалите от Forcas направо разкостват - толкова много напомнят на граченето в дебютния Gorgoroth. Чат-пат се чува и някой детаджийски грухтеж, но “Victorious March” си остава чист блек метъл.

Dark Managarm просто върнаха онази първична агресия и омраза, усещането за мрака, студенината, ужаса и страха в музиката. Силно се надявам албумът им да бъде забелязан и подобаващо посрещнат от големите световни медии. Дори и това да не стане, аз ви съветвам да не го изпускате, ако сте истински почитатели на безпощадния звук!